Фристед въздъхна и започна да се рови във вестниците. Знаеше много добре на кои журналисти се доверяваше “фирмата” и прескачайки всичките останали, търсеше техните имена.
Въпросът не се състоеше в това да просвети самия себе си за онова, за което така и не бе информиран, а просто му се искаше да научи каква картина бе нарисувал Неслунд и как я бе “украсил”. Журналистите, работещи за “фирмата”, имаха една и съща версия и в “Експресен”, и в “Свенска дагбладет”. Шведското посолство било заплашено по телефона от някаква още неизвестна палестинска терористична група в Бейрут. Ако Швеция не прекратяла интернирането на палестинските бежанци, то щяла да бъде “разтърсена от актове на възмездие”. Посочваше се също, че Аксел Фолкесон бе именно онзи човек в СЕПО, който решавал кои араби трябвало да бъдат депортирани извън страната и кои — не.
Фристед се замисли. Жена му седеше срещу него и плетеше. Знаеше, че може още да му потрябва.
— Поправи ме, ако греша — каза той, — но не ти ли се струва странно, че палестинските организации в Бейрут искат избягалите в Швеция палестинци да останат тук? Или пък обратното, биха искали да получат обратно хората си?
— Естествено, ако само не ги изпращат тук, за да създадат свое емигрантско движение — отговори жена му, без да се откъсва от плетенето.
Фристед продължи с четенето.
— Не би ли могла да донесеш енциклопедията и да я отвориш на арабската азбука? — развесели се той.
Жена му се надигна, без да каже и дума, донесе енциклопедията и я разлисти.
— Ето — каза тя. — И?
— Как се казва буквата “д” на арабски?
— “Даал”, с дълго “а”.
— Това, разбира се, би могло да е само превод — продължи да се весели Фристед, разглеждайки аквариума с пираните, от които така се възхищаваше синът им.
Човекът на “фирмата” бе писал в “Експресен”, че СЕПО разполага с достоверни сведения за това, че в най-близко време е планирана арабска терористична операция под названието “план Даал”. А “даал”, обясняваше се по-нататък, не означавало нищо специално, защото било само арабското наименование на буквата “д”.
Макар че нали Хамилтън бе казал, че там било “далет”, което на иврит също означавало буквата “д”.
— Означава ли това, че искаш да видиш буквата “д” на иврит? На иврит “д” се нарича “далет”.
Фристед се почувства в капан и настроението му се развали. Та нали той бе открил най-малко неща от цялата група.
Апелтофт седеше до кухненската маса и четеше със смесено чувство документите, отбелязани със зелен печат “Строго секретно”. Това означаваше, че “пешките”, към които причисляваше и себе си, нямаха обикновено правото да се запознават със съдържанието на такива книжа. Неслунд бе поставил подписа си под милостивото разрешение групата следователи от отдела му, която се занимаваше със случая “Фолкесон”, да се запознае с тях и да проследи връзката между шефа на международния отдел на “Дагенс ехо” и четиримата, намиращи се под специално наблюдение, млади пропалестински активисти в Хегерстен. Неслунд бе сортирал материала в “педагогически” ред и Апелтофт вече бе успял да прегледа първата папка. Честно казано, дори не знаеше на какво да вярва. Всичко изглеждаше фантастично. Усещаше обаче някаква взаимовръзка.
Преди десетина години няколко “фалшиви” журналисти с лявоекстремистко минало бяха провели операция в най-влиятелните средства за масова информация в страната. Те се бяха внедрявали систематично на ключови позиции и най-плашещото бе това, че се изявяваха като истински журналисти.
Внедряването бе започнало веднага след като силна “лява” вълна се бе стоварила върху Швеция, както и върху останалите западноевропейски страни. И една много малобройна група с “подозрителни” връзки — това не можеше да се отрече — бе успяла в течение на няколко години да заеме такива постове преди всичко в Шведското радио. Повечето от внедрилите се имаха общо минало — вестникът на “левите” “Фолкет и билд/ Културфронт”, който няколко години по-рано бе успял да удари по най-уязвимата част на разузнавателната служба на Министерството на отбраната.