Апелтофт отстрани всичко, освен това, което се отнасяше за Ерик Понти.
Неговото Си Ви[49] изглеждаше сякаш съвсем нормално.
Студент във Висшето търговско училище, той бе преминал във Висшето журналистическо училище. Бе участвал в образуването на пропалестински групи и бе започнал издаването на вестник “Палестински фронт”. Следваха обичайните пътувания до Ливан и Йордания и най-накрая — сведения за получаването на специална подготовка в лагерите на нередовните войски.
Апелтофт се усъмни в точката за специалната подготовка, която винаги се приписваше почти автоматично на всички. Част от момичетата в тези групи бе принудена да пълзи под телени огради и дори да стреля няколко пъти с автоматичен пистолет по време на посещението си в лагерите — това безспорно влизаше в modus operandi на ранното палестинско движение.
По времето на службата си в армията обаче Понти бе преминал курсовете за снайперисти и младши офицери. Бяха го учили доста старателно на това. Бе получил разрешително за четири ловни оръжия — това бе къде по-интересно! — две сачмалийки; едно с триножник, 12-ти калибър; и една двуцевка, 16-ти калибър.
“Сърни, зайци и птици — помисли се Апелтофт. — А след това?”
Едното бе за елени — “Уинчестър-308”. При това настойчиво се подчертаваше, че патроните за него са същите, каквито в шведската армия се използваха за автоматично оръжие АК-4. Добре, но какво значение имаше това, след като той можеше да си купи свободно каквото поиска? Въпреки че бе възможно последното оръжие в списъка да е по-интересно. Револвер, калибър 22-ри, записано в разрешителното като оръжие, използвано за доубиването на ранено животно, попаднало в капан.
Подборът на оръжия бе добър, както при всеки ловец, а освен това имаше и безупречна служба в армията зад гърба си. “Левите екстремисти” обаче не бяха викани по възможност за повторно обучение в армията.
А след това ставаше още по-интересно. Понти бе смятан за “шеф на сигурността” в пропалестинското движение. В продължение на години именно Понти бе разобличавал един провокатор след друг в пропалестинското движение и имаше основателни причини за подозрение, че именно той бе подтикнал вестник “Фолкет и билд/ Културфронт” да атакува информаторите на Министерството на отбраната в различните леви организации. Смяташе се също така, че именно Понти бе разкрил човека от Ш в ръководството на пропалестинските групи, но неясно защо бе предпочел да остане в сянка.
Освен това имаше явни доказателства, че именно Понти бе разобличил шведа, когото израелците бяха вкарали в пропалестинските групи за започването на някакви въоръжени акции (надявайки се, естествено, че в последния момент всичко ще бъде разкрито и това ще свърже ръцете на проарабските екстремисти, а може би и не само ще ги изолира и ще затрудни вербуването от тяхна страна, но и ще намали възможностите за актове на насилие).
Трудността около залавянето на пропалестински активисти бе принудила в края на краищата израелското разузнаване да изпрати в една от групите на първите професионално обучен агент. Операцията бе подготвена превъзходно.
Отначало чрез няколко шведски свободни фотографи израелците бяха разпространили слуха за един американски войник, който отказал да воюва във Виетнам и бе избягал от Сайгон, за да се присъедини към “Ал Фатах” в Бейрут. Бил заловен като единствения оцелял участник от палестинския рейд през границата между Ливан и Израел. Според по-нататъшната легенда този американец трябвало да бъде затворен в затвора “Рамала” в Израел, но израелците не пожелали да го съдят, защото бил американски гражданин. Вместо това възнамерявали да го изпратят в някаква европейска страна, откъдето да не могат да го депортират обратно в САЩ, където цялата тази история щяла да изплува на повърхността.
Апелтофт седеше с копие на израелските визови документи в ръце — обикновен израелски паспорт с текст на френски и иврит, № 101375. Името на този човек било Бен Тевел, а американското, както се твърдеше — Ричард Холмс, от малко градче в Индиана.
Израелците успели да разпространят историята за американския палестински герой сред датските пропалестински активисти и следователно самото внедряване било извършено в Дания.