На израелския агент му се удало да “избяга” отначало в Дания, където получил закрила от страна на датчаните. След това последните обаче, както се и очаквало, решили, че да се оставя американски дегенерат, дезертьор в страна, влизаща в НАТО, е твърде голям риск. Поради това се обърнали към своите приятели в Стокхолм, уведомили ги за пристигането на американеца и помолили шведите да се погрижат за него. До този момент операцията вървяла по мед и масло.
А след това всичко се сринало за няколко часа. Човекът бил посрещнат на Централната гара на Стокхолм не от кого да е, а от Ерик Понти.
Продължението на историята бе описано в извадки от писмения доклад на самите израелци. Отначало Понти устроил на израелеца разпит — кога, къде и защо, в кой затвор и така нататък. Това също било предвидено от израелците и човекът им не бил “лаик”.
Не бе ясно дали Понти се бе усъмнил още тогава. След около час обаче той завел израелеца в голяма квартира, близо до площад “Нора Банторйет”, която била един вид “семейство-община” от ляв тип. Отначало сякаш всичко било нормално. След това обаче Понти помолил един “неизвестен” палестинец да продължи разпита в една малка стая. Последният засягал предимно условията в затвора “Рамала”, кой бил затворен там и в кой коридор, как изглеждал и така нататък. Според мнението на израелеца, в разказа му все още нямало грешки.
След това палестинецът и Понти си прошепнали нещо и последният заявил, че било време да си тръгват. Слязъл с израелския агент до стоянката за таксита, която била точно под прозорците на квартирата. Докато чакали такси, Понти със спокоен, но нетърпящ възражение тон обяснил, че ако опитът за внедряване бил извършен в Бейрут, то пътуването с такси щяло да завърши със смъртта на израелеца. Помолил последния да предаде поздрави на господарите си и да им каже, че следващият агент по-скоро щял да изчезне, отколкото да се върне с приятелски поздрави. Преди да изостави обаче израелеца, Понти му показал оръжието в джоба на сакото си и поискал в течение на десет часа онзи да изчезне от Стокхолм. Иначе щяло да му се наложи да си вземе обратно предложението за гарантиране на безопасността му, което щяло да сведе до нула възможностите на последния да си тръгне обратно жив.
Израелският шпионин приел заплахата на сериозно и незабавно се разкиснал, като се отправил към най-близката телефонна кабина и позвънил на номера, от който имал правото да се възползва само в краен случай.
Израелците помолили шведската полиция за охраната на техния човек до следващата сутрин, когато щял да отлети обратно за Израел.
Три години по-късно Понти се бе оказал замесен в друг, също толкова заплетен случай. Израелците попаднали на следите на един от куриерите на “Черния септември”, Камал Бенамане, който пътувал за Стокхолм, за да подготви заедно с един от най-непримиримите палестински терористи, Али Хасан Саламе, убийството на посланика на Израел в Швеция, Макс Варон.
Израелците успели по някакъв си начин да получат първокласна информация за това. Не било необходимо каквото и да е повторно потвърждение и те веднага изпратили в Скандинавия група от специалисти, която да предотврати убийството.
Отначало следата ги отвела до пропалестинските групи в Стокхолм, а след това и до Понти. След това двамата палестинци извършили някаква маневра, накарала израелците да попълнят групата си през Осло и да се отправят към Лилехамер, където застреляли ненужния им човек, докато и Бенамане, и Саламе седели в Стокхолм и разговаряли с Понти в апартамента на последния. След убийството в Лилехамер и двамата палестинци изчезнали безследно.
Съгласно приложения коментар, предложен от шведите, израелската операция във всеки случай имала и положителна страна, защото благодарение на нея изплашените терористи се махнали от Скандинавия. Помощта, която палестинците получили от Понти, не можела да се използва като доказателство в съда. Подслушването на телефона му и другите мероприятия не дали никакви резултати.
Общите изводи се състояха в това, че Ерик Понти бе човекът, отговарящ за подкрепата и съветите от шведска страна за палестинските терористи, готвещи операцията на шведска земя.
Вече пет-шест години Апелтофт се занимаваше с анализа на “modus operandi”, състоящ се в спокойна обработка и систематизация на постъпващите сведения за поведението на терористичните и другите нелегални организации. И до този момент зад кухненската маса бе смятал за малко вероятно, че ще му се удаде да се сблъска с две съвсем нови прояви на оперативната дейност.