Група журналисти, които “съвсем не са журналисти, но притежават достатъчна компетентност, за да постигнат най-влиятелни позиции в тази област”. В какво се състоеше смисълът и за какво бе всичко това? Дори и да умееха да скриват “компетентно” истинските си намерения и да коментират световните събития така, че мнението им да съвпада с мнението на другите истински журналисти?
А Понти бе част от тази тайна организация. Тогава защо само той поддържаше оперативна връзка с чуждестранните терористи?
Освен това Понти бе напуснал пропалестинското движение приблизително по времето, когато бе станал репортер в “Дагенс ехо”. По същия път бяха минали и другите членове на групата. И всичко това, съгласно доклада с грифа “Строго секретно”, бе свързано с желанието на групата да се отърве от екстремисткото си минало. Това можеше да се сметне за логично.
Това обаче не позволяваше предприемането на сериозни постъпки. Та нали връзката на Понти с четиримата активисти от Хегерстен бе несигурна. Понти и най-старшият от тях, Нилс Густав Сунд, бяха в списъка на делегатите на конгрес на пропалестинското движение, състоял се преди години. А това вероятно доказваше, че се познаваха.
Е и какво от това?
Апелтофт се чувстваше като глупак. Наля в чашката си изстинало кафе и взе химикалката, опитвайки се да нарисува картината, която, според мнението на Неслунд, присъстваше явно в докладите със зелен печат.
И така, тайна група лъжежурналисти се промъкваше в радиото и телевизията и започваше да работи така, сякаш се състои от истински журналисти. Връзката между членовете на групата не подлежеше на съмнение и не можеше да става и дума за случайност. И все пак само преди десет години тази група е била смятана за елитарна в специалния сектор на левите организации в страната. Целта на подобна планирана далече в бъдещето операция бе неясна.
Ерик Понти можеше повече от останалите да бъде свързан с палестинския тероризъм, но в такъв случай функциите му навеждат преди всичко на мисълта за някакъв вид контраразузнаване на левите сили.
Посещението на Понти в Осло сякаш също бе ясно. Именно там той прекарва няколко часа след убийството на Фолкесон.
Какво обаче бе общото между Понти и четиримата от Хегерстен? Можеше само да се твърди, че ги познава.
Понти умееше да борави с оръжие и бе имал възможността да си уреди тайна среща с Фолкесон.
А мотивът?
Момичето от магазина за шивашки принадлежности би могло да се опита да се свърже с Фолкесон, за да го предупреди за предстояща операция. Понти научава за това и вместо да я отмени, убива шведския полицай, а след това отлита спокойно за Осло, като дори се шегува с норвежките полицаи.
Апелтофт се обърка. През целия си живот бе работил като полицай — повиквателна в армията, кратко обучение и назначаване като полицай. Вече повече от тридесет години тренираше себе си да различава доказуемите от недоказуемите хипотези, но сега не можеше да свърже двата края. Погледна към папката с доклади на кухненската си маса. Имаше още нещо, което Неслунд криеше. Всичко това изглеждаше неубедително, а това-онова — дори странно.
Двама души — минимум двама — знаеха всичко. Бе обаче невъзможно да се разпита най-напред Понти. Положението на последния в Шведското радио го правеше недосегаем в много случаи и не можеше да бъде отведен за неприятен разпит просто така.
А момичето от Хегерстен? За какво се бе опитвало да предупреди Фолкесон? Да, то бе единственото, което можеше да им помогне да се придвижат напред. Апелтофт разбираше, че това е логичният извод, но не виждаше алтернативи. Започна да събира купчините документи. Вече бе късно.
Отначало Руар Хестенес не разбра защо се е събудил посред нощ. Завила се с чаршаф, жена му спеше до него и може би го бе бутнала насън? Тогава обаче чу отново телефона. Помъчи се с лампата върху нощното шкафче, след което вдигна слушалката.
— Да. Хестенес слуша.
— Матиесен е. Извини ме, че звъня толкова късно. Какво е впечатлението ти за този швед — Хамилтън?
Преди да отговори, Хестенес се опита да приведе мислите си в нормално състояние.
— А-а. Малко е сноб, писарушка някакъв си. Доста ловък и обстоятелствен, но не е полицай, ако разбираш какво имам предвид. Защо?
— Просто така. Случило се е малко нещастие. От момчетата от полицията за борба с тероризма се вмъкнали вечерта в хотелската му стая. Помислили, че там става нещо нередно, и казват, че не успели да го предупредят. За малко да убие Кнут Халворсен. Последният сега е в болницата. Просто ми бе интересно какво мислиш за него.