Руар Хестенес не разбираше нищо.
— М-да — каза той, — ето ти тебе писарушка. А как е Халворсен?
— Не е много добре. Извини ме. Просто си помислих, че може би имаш някакво обяснение за всичко това. И исках да разбера що за човек е. Лека нощ.
Хестенес лежеше и мислеше. Халворсен бе добре познат в полицията, като самият той и повечето от колегите му го смятаха за един от най-твърдите полицаи в страната. Поради това и бе попаднал в полицията за борба с тероризма. Е, а тази личност от висшето общество с колана от крокодилска кожа? Не, нещо не бе ясно.
Матиесен продължи да държи ръката си върху телефона, но след това реши да не звъни в Стокхолм. Нямаше никакви причини да се оплаква и всичко бе просто любопитство. Матиесен се усмихна.
В полицията за борба с тероризма бе разпространено мнението, че те и само те са сериозни момчета, а в службата за наблюдение са малко струващи хора. Хамилтън, наистина, бе швед, но и той бе само сътрудник на службата за сигурност, просто бе обикновен “сепок”.
Щеше обаче да мине не чак толкова много време и Матиесен щеше да има сериозни причини, за да промени мнението си. Следващия път, когато се натъкнеше на името на Карл Хамилтън в докладите на шведските си колеги, щеше да става дума за най-кървавия сблъсък, в който се бе налагало някога да участват скандинавските служби за сигурност.
Карл Хамилтън заключи докладите в тъмночервената си чанта с кодирана ключалка и загаси осветлението в хотелската си стая. Този път не би трябвало да го безпокои никой от колегите му. Самолетът му излиташе рано сутринта и дотогава оставаха само няколко часа.
Опита се да обобщи прочетеното, но това не бе толкова лесно. Във всеки случай не бе толкова ясно. Като повод за интереса на норвежците към Понти като към терорист бяха послужили само шведските доклади, определящи последния като такъв, при това бе смятан за влиятелен терорист със сума потвърдени връзки, като се почнеше от “Черния септември” и се стигнеше до Либия. Понти бе живял там половин година, без да изпраща никакви журналистически репортажи или други доказателства, освен срещите си с Кадафи.
Имаше много сериозни доказателства за оперативната му дейност и за обезвреждането от негова страна на различни провокатори в антиимпериалистическите движения през последните десет години. Освен това Карл Хамилтън бе сигурен, че се е срещал с него. По онова време в движението на левите не бе тайна, че и чужди, и шведските служби за сигурност се опитват по всякакъв начин да внедрят свои хора в различните леви групировки. И Понти наистина бе играл значителна роля в защитата срещу такива внедрявания, което бе известно на всеки клартеист.
Разкриването и разобличаването на шпиони и информатори обаче бе отбранителна дейност. Съвсем друго нещо бе осъществяването на настъпателни операции. Ядрото на левите, владеещо антиимпериалистическите организации и вестник “Фолкет и билд/ Културфронт” (ето къде можеше да бъде причислен Понти), се придържаше към много ясна и обмислена политика, когато ставаше “въпрос за индивидуалния терор”. Идеологическата подкрепа за това бе полемиката на Ленин с ранните руски анархисти, чиято линия се осъждаше като реакционна. Известно ли бе обаче това на отдела по сигурността? Нещо не пасваше тук.
Освен това данните, получени в Осло, не потвърждава по никакъв начин, че Понти бе убиецът. Уликите явно не съвпадаха по една, но решаваща и определена точка, а именно дънки вместо небесносини манчестърски панталони. А също така и шегата със служителите от отдела по сигурността на летище “Форнебю”.
Карл не можеше да заспи. Чувстваше се като глупак, защото бе сигурен, че пропуска нещо.
5
Карл пристигна направо от летище “Арланда”, четиридесет и пет минути след като Фристед и Апелтофт бяха стигнали до общо мнение за по-нататъшните стъпки в разследването на случая. Ако, разбира се, Карл не изникнеше още веднъж с някакви неочаквани сведения. Двамата старши полицаи не бяха много сигурни в това, но все пак решиха да се обзаложат. Апелтофт заложи десетачка за това, че Карл няма да донесе нищо съществено от Осло, а Фристед спореше повече заради самия спор, защото не бе твърде сигурен в обратното.
— Вече поспорихме — каза Апелтофт, подавайки на Карл пластмасова чашка с кафе и пакетче захар, — така че давай накратко.
Без да бърза, Карл разбърка с пластмасовата бъркалка захарта, след което заговори.
— Може и много кратко — започна той. — Първо, наблюдението е водено така, че всеки би могъл да забележи проследяването. Всичко е правено дилетантски или пък с твърде малко хора, а може би е и едното, и другото. Фактът обаче си е факт. Второ, не е бил с дънки, а със съвсем други панталони, като в това, във всеки случай, е твърдо убеден полицаят, писал доклада. И още… изводите са почти готови. Ако бе сменил панталоните си, то щеше да смени и якето си, защото то се набива значително повече на очи. Трето, те така и не знаят за какво е ходил в Осло и какво е правил там, защото през по-голямата част от времето е бил извън полезрението им. А то, дявол да го вземе, би могло да е всичко. Четвърто, така и не схванах шегата му с проследяващите го. Тя явно е направена не за осигуряване на алиби, защото е летял със собственото си име върху билета. Убиец не се държи така. Поне доколкото го разбирам аз. И така, в багажа ми няма нищо, което би могло да потвърди хипотезата на Шер… на Неслунд.