Фристед извади десет крони и ги подаде на Апелтофт, а последният не без удоволствие ги пъхна във външното джобче на сакото си.
— Струва ми се, че изводите са безупречни — каза Апелтофт.
Фристед вече бе проверил при колегите им от Департамента на външните работи данните за телефонната заплаха от страна на палестинците спрямо посолството им в Бейрут и за съществуването на каквато и да е връзка между тази заплаха и онова, което Неслунд бе разрешил да се отпечата във вестниците “Свенска дагбладет” и “Експресен”. Такава заплаха обаче нямаше. Всяка седмица посолството регистрираше до двадесет разговора, съдържанието на които можеше да бъде охарактеризирано като заплаха. Събирайки “урожая” през изминалата седмица, например, се бяха натъкнали на следното позвъняване, че ако еди-кой си палестинец не получел разрешение да остане в Швеция, то срещу самите полицаи щели да започнат терористични акции. В посолството обаче бяха стигнали до извода, че това е натиск от страна на роднините на назования палестинец, на когото родствениците му бяха направили мечешка услуга. Палестинското движение нямаше достатъчно причини да заплашва шведското посолство, както и нямаше причини да иска увеличаването на броя на бежанците.
Следваше това “даал” или “далет” — на арабски ли беше или на иврит? Какво точно бе казала израелката, офицер по сигурността?
Карл се замисли. Тя бе казала, че е на иврит. Планът се наричал “план Далет”. Бе го казала съвсем охотно, предполагайки, че рано или късно Карл щеше да го научи. С други думи казано, нямаше никакъв намек за арабския произход на термина.
— Позвъни й — каза му Фристед, — звънни й още сега!
Карл се поколеба.
— Добре, но не е много сигурно, че тя…
— Опитай за всеки случай! Звънни й сега оттук! — каза Фристед и подаде телефона на Карл.
Телефонният му разговор бе много кратък. От посолството му съобщиха, че Шуламит Ханегби е заминала за Израел по много спешна лична работа и не я очакват в Стокхолм по рано от след три месеца.
— Да-а, така значи — въздъхна Фристед. — Възниква въпросът дали Шерлок Холмс ще успее да развие пред нас тезата си за тези “даал” и “далет”, и за “заплахите” срещу посолството? Откровено казано, се съмнявам. Искаш ли да заложиш още десетачка? А, Апелтофт?
Апелтофт измърмори нещо за “справедливост”, имайки предвид резултатите от предишния бас.
— Макар че можеш веднага да си вземеш десетачката, докато не сме забравили — продължи той и подаде банкнотата на Фристед през масата, а последният я пъхна с удоволствие в джоба си.
И все пак оставаха редица подозрения, свързани с Понти и другарите му, и това бе ясно на всички им. Въпреки че нямаше за какво да се хванат и на какво да се опрат, което също бе ясно за всички.
— Следователно сме на едно мнение относно предложението, което ще направим на Шерлок след десет минути — каза Фристед на Карл. — Добре, че сме единни. Все пак кажи ти самият какво мислиш за всичко това?
Карл вече не изпитваше никакви съмнения.
— Предложението наистина е добро. Момичето трябва да бъде попитано тактично защо му е бил необходим контактът с Фолкесон. Ако хипотезата ни е правилна и то наистина е искало да предупреди Фолкесон за нещо, то сега ще ни разкаже за това, а ако хипотезата ни е погрешна, то поне ще разберем защо.
Предложението им обаче не бе прието на срещата им с Неслунд. Напротив, на разширеното съвещание бе взето решение да се увеличи следствената група с петима или шестима специалисти по воденето на разпити и с още двама души — за разширяване на телефонното подслушване.
Фристед съобщи студено за резултатите от работата на своята група. При това, както и повечето от присъстващите, той не можеше да не забележи недоволството на Неслунд, но се застави да каже всичко. Изводите му бяха, че няма никакви улики за връзка между заподозрения престъпник и четиримата леви активисти от Хегерстен. Щяло, разбира се, да е особено интересно да бъдел разпитан заподозреният престъпник за това-онова, но според мнението на следствената група, нямало каквото и да било приемливо юридическо основание за задържането на последния. Поради това трябвало да се стигне до момичето, имало контакт с Фолкесон, не да бъдело арестувано, а просто да се поговорело с нея, като се инспирирал неформален разпит, завърши с това Фристед.