— И как си представяте тази операция? Кой ще поговори с нея и как? — поинтересува се Неслунд, решейки раздразнено косата си от слепоочията назад.
— Аз — каза Карл и веднага се разкая за това, виждайки враждебния поглед на Неслунд и кривите усмивки на останалите.
— А-а, значи така? — попита демонстративно с тих глас Неслунд.
— Аз съм по-млад от другите, дрехите ми съответстват и така нататък. Освен това и четиримата са ни в кърпа вързани, така че случаят е удобен и просто трябва да се изчака.
— М-да — каза Неслунд, пъхайки гребена в джоба си. — Възможно е предложението да не е чак толкова нелепо, но сега всичко зависи от резултатите от ТК. Да почакаме малко, да не рискуваме и да изловим и четиримата.
— А какви са резултатите от подслушването или това е тайна за нас, полицаите? — с най-невинен вид попита Юнгдал.
Неслунд направи обичайната си драматична пауза.
“Мрак” — помислиха си събралите се, но никой не можеше да разведри обстановката и не бе зададен нито един въпрос.
— Тази нощ получихме неопровержимо доказателство за връзката им с палестинската група в Упсала. Бяхме засекли това още при разследването на случая, отнасящ се до изпълнението на закона за чужденците в частта на специалните му параграфи, свързани с насилствена смърт и така нататък, и така нататък. Сега обработваме материала, но е напълно възможно да ни се удаде да гръмнем с един изстрел няколко заека и да успеем да решим този въпрос едновременно с въпроса за депортирането им.
Карл обърна внимание на това, че Апелтофт и Фристед си размениха кратки и многозначителни погледи, в смисъл че дяволът, значи, е на свобода.
— Така погледнато, ситуацията не е чак толкова лоша — продължи с ентусиазъм Неслунд. — Ще нанесем едновременно удар по терористите в Упсала и по подкрепата им в Хегерстен, като трябва само да получим достатъчно материал чрез ТК. В ръцете ни са линиите на двадесет телефона, а разговорчетата се леят като река. Така че ще можем да имаме не само това момиче, но и приятелчетата му. Ако ни се удаде да ги задържим и намерим нещо при домашния обиск, то ще имаме повече от достатъчно поводи за разговор с нея.
Неслунд не зарази никого с ентусиазма си. Полицаите или гледаха упорито масата, или рисуваха кръгове в празните си бележници.
— Нима прокуратурата няма да поиска по-големи основания за удар в Хегерстен? — попита тихо Апелтофт, без да поглежда към Неслунд. — Имам предвид липсата на връзка между онези от Хегерстен и заподозрения престъпник. Следователно няма основания за задържане, а оттам и за домашен обиск?
Със същия успех подобно възражение можеше да бъде изказано и от адвокат. Апелтофт се опираше явно на закона при разсъжденията си. Да, шведската полиция имаше право да извика на разпит когото си поиска. За употребяването на така наречените “средства за насилие” обаче, като например домашния обиск, бе необходимо по принцип разрешение за задържане, а за това се изискваха доказателства за извършено престъпление.
Неслунд обаче не се смути.
— Самият аз бях петнадесет години прокурор — започна той. (“И това завърши с блестящото задържане на човека от Юкасерви” — помисли си Апелтофт.)
— Още добре си спомням общите положения от раздела за съдебен процес в учебника за полицейските школи, така че ме извини, Апелтофт — продължаваше Неслунд с вече, неясно защо, враждебен тон. — А що се отнася до основанието, то именно с това се занимавам в момента. След не повече от час ще получите доклада ми за това. Така че в най-скоро време трябва да се започне с практическата подготовка на ударите срещу Хегерстен и Упсала.
Обсъждането на чисто практическата подготовка бе по-лесно и на него бяха посветени останалите двадесет минути от заседанието. Всичките “специални сили” бяха разчетени и разделени на две групи — едната за Хегерстен, другата за Упсала (като цяло повече от петдесет полицаи плюс така нареченото “охранително” снаряжение и “оръжейното” подкрепление — бронежилетки, стоманени шлемове и автомати вместо пистолети). За да бъдат пресечени евентуални безредици, решиха да преградят улиците веднага след преминаването на групата за завладяване. Въпросът за времевите рамки бе, естествено, един от най-съществените, защото всичко трябваше да се случи по едно и също време. И така нататък, и така нататък. Неслунд сякаш готвеше истинска малка война.