— Аз наистина не схващам нещо — заяви Карл, след като той, Фристед и Апелтофт се върнаха в мрачно мълчание в своята миниатюрна щабквартира.
Фристед се усмихна едва забележимо, а Апелтофт се разсмя, но някак си горчиво.
— А-а-а, каза ли си го най-сетне, друже! И предполагаш, че веднага ще те въведем в курса, а? — каза Апелтофт.
— Първо — не се предаваше Карл, — няма никаква връзка между упсалските и тукашните палестинци, не е ли така? Това е старо разследване и става въпрос за съвсем друго нещо?
— Така е — отбеляза Фристед.
— И, второ, не са ли твърде много двадесет и петима с бронежилетки срещу четирима спящи студенти?
— И това е така — каза Апелтофт.
— На професионален жаргон първото се нарича “Крьохер лифтен” (“безплатна разходка с Крьохер”) — обясни Фристед. — Ако искаш да нанесеш по-силен удар, то го прави, ръководейки се по немския образец. Неслунд не отстъпва на немските си предшественици — Когато “фирмата” е повлякла Крьохер и другите ненормални — или каквито са били там, не знам със сигурност — никога не занимавали се с тази работа, тя веднага е вкарала във влака и двама палестинци. Те, наистина, нямали нищо общо с фракцията на Крьохер, но също били изгонени от страната. Така че веднага се вижда, че “фирмата” си плаща сама разходите и лови терористите на групи.
— Второто е за популярността на Неслунд — каза Апелтофт. — Ние тримата можем да отидем с две коли в Хегерстен и да вземем тези младежи оттам така, че дори и съседите да не забележат и да няма никакви проблеми. Във вестниците обаче наистина няма да има нищо.
— Когато не стигат аргументите, повишавай глас и се сърди, така ли? — попита Карл.
— Точно така — отговори му Фристед.
— Бързо схващаш — добави Апелтофт.
— Хайде да се успокоим със следното — продължи Фристед. — Добре, нека му устроят шоуто, а ние все пак ще получим нашето момиче за разпит. Поне ще научим нещо повече, което наистина ни е необходимо.
Седяха мълчаливо, защото на никого от тях не му се искаше да започва отново разговора. Струваше им се, че са ги изиграли и че каквото и да измислеха, нямаше да променят нищо. Енергичният Неслунд бе постигнал своето.
— И все пак е интересно — обади се най-сетне Фристед, обръщайки се към Карл. — Значи ти не си човек на Неслунд, а?
— За какво говориш?
— Нима не той те е домъкнал отнякъде във “фирмата”?
— За моето временно назначаване тук се застъпи формално Неслунд, но аз не съм негово протеже, ако това имаш предвид.
— И дори не си завършил полицейско училище?
— Не, държал съм изпити в американски университет и съм от резерва на флота.
— Х-м — каза Апелтофт.
— И имаш специално образование, нали така? — попита го неочаквано направо Фристед.
— Ако продължаваш да задаваш въпроси, ще се стигне до недомлъвки. Вие ми харесвате. Опитваме се да свършим нещо заедно, но аз не мога да отговарям, а ти, предполагам, нямаш правото да ме питаш. Вие знаете много неща, които аз не знам, и това е очевидно, а аз мога някои неща, които вие не можете. Ползата от това може да е взаимна, само не ме питайте повече за нищо, защото не искам да ви лъжа.
— Лудост някаква — каза Фристед. — Не си ни разбрал правилно. Проблемът е там, че нашият дяволски Шерлок Холмс има свой метод за набиране на хора за “фирмата”, като назначава маса джавкащи “академици”, които външно приличат на теб. А те постоянно притичват при него и доносничат срещу всички и всичко — СЕПО във СЕПО, може да се каже. Отначало Апелтофт и аз мислехме, че си от тях. Та това е проблемът.
— Сега обаче не мислим така — увери го Апелтофт.
Влезе секретарката с плик и съгласно всички служебни правила, го подаде на най-старшия по чин полицай. В плика имаше запис на телефонен разговор между Нилс Густав Сунд (от вкъщи) и Ерик Понти (от служебен телефон на Шведското радио). В три екземпляра.
— Боже мили — каза Фристед и раздаде по едно копие на Апелтофт и Карл.
В уводната фраза се съобщаваше, че разговорът започнал в 19.07 часа и не бил много дълъг.
СУНД: Хей, аз съм Нилс Сунд и ти звъня по поръка на пропалестинската група в Стокхолм. Ти сигурно не ме познаваш, но последния път се срещнахме…
ПОНТИ (прекъсва го): Разбира се, че помня. Е, какво става при вас?