СУНД: Не знам дали можем да говорим направо, защото може би ни подслушват.
ПОНТИ: А ти откъде се обаждаш, от вкъщи ли?
СУНД: Да.
ПОНТИ: Все едно е дали ни подслушват, или не. Давай по въпроса!
СУНД: Ами ние смятаме, че “Дагенс ехо” трябва да разобличи цялата тази пропаганда. Разбираш ли защо ти звъня?
ПОНТИ: Разбира се. И какво бихте искали да разоблича?
СУНД: Пропагандната дрънканица, че уж федаините[50] са убили онзи комисар от СЕПО. Вестниците просто лъжат.
ПОНТИ: Например.
СУНД: Ами, например, че ООП уж заплашва шведските власти за това, че няколко палестинци били депортирани от Швеция и изпратени обратно вкъщи, имам предвид, в Либия. Та нали цялата лъжа е построена само върху това? Не е ли така?
ПОНТИ: Да, те нямат доказателства, че е дело на палестинци и това е ясно, така че бъдете спокойни за това. Сега обаче не мога да направя каквото и да било и трябва просто да се изчака. Те са на ход.
СУНД: Ние обаче си мислехме, че би могъл да се изкажеш по “Дагенс ехо” и да кажеш, че всичко това е само сеповска пропаганда. Не е ли така?
ПОНТИ: Вече ти казах. Доколкото разбирам, те нямат никакви доказателства, а в този случай така и изглежда всичко. Вие обаче трябва да ми влезете в положението.
СУНД: За какво? За това, че си толкова добричък и не можеш повече да подкрепяш палестинското движение, защото “Шведското радио е обективно” или защото е за Израел, или как?
ПОНТИ: Не, всичко това не е така. Просто ситуацията сега е такава, че инициативата трябва да бъде поета от Съпротивляващата се страна. Рано или късно ще им се наложи да сложат картите си на масата и тогава бихме могли да ги ударим. Аз не мога да седя тук и да гадая или да критикувам дрънканиците на Неслунд, разпространявани чрез пресата, защото трябва да се опирам на факти.
СУНД: А ние какво да правим? Как мислиш?
ПОНТИ: Решавайте сами, защото имате повече свобода, отколкото аз. Аз не мога просто да застана и да изкажа презрението си към дрънканиците в пресата, дори и да съм сигурен, че имам всичките основания за една такава постъпка. От моята гледна точка обаче, те трябва да изцапат още повече гащите си, да натворят конкретни грешки и тогава не аз ще поставя пръстите си под чука, а те. Засега обаче времето ми още не е дошло.
СУНД: А ако ние проведем няколко акции, то ще можете да разкажете за тях, нали?
ПОНТИ: Напълно е възможно, защото “новини” ще бъдат вашите възгледи, а не моите, понеже аз работя само с факти. Та така. Успешни акции. А след това се свържете с мен. Да видим как ще се развият събитията и каква ще е следващата им стъпка.
СУНД: А ние всъщност можем ли да говорим за това по телефона?
ПОНТИ: Моят телефон не се подслушва, поне служебният ми. А ти следващият път се обади от телефонна кабина, ако така ще се чувстваш по-спокоен, макар че каква е разликата дали ни подслушват, или не. Нищо не могат да получат от това, просто ще им се наложи да помислят повече.
СУНД: А как мислиш кой е убил сеповския комисар? Би ли могло да е палестинец?
ПОНТИ: Не, аз знам за това не повече, отколкото ти. Възможно е така и да не стане ясно, но и няма смисъл да се разсъждава по този въпрос. Предприемайте необходимите от вашата гледна точка акции, а след това ми позвънете! Да свършим с това, става ли?
СУНД: Ще ти звънна. Поздрави!
ПОНТИ: Поздрави!
След записа на самия разговор имаше забележка и в нея се привеждаха няколко възможни тълкувания.
Първият въпрос на Понти — “Е, какво става при вас?” — можеше да се разбира така, че той знае за една или друга планирани акции. Сунд не се решаваше на пряк отговор, а се интересуваше дали телефонът не се подслушва, което кара Понти да застане нащрек, поради което се и интересува дали Сунд звъни от домашния си телефон. Впоследствие Понти твърдеше два пъти: “Те нямат никакви доказателства”, следователно трябва да се изчака, преди да се предостави възможността за “удар”, но по-късно. На обезпокоения въпрос на активиста: “Не може ли полицията да е вече по следите на убиеца?” Понти го уверяваше спокойно, че “те нямат никакви доказателства” и че “убиецът очевидно никога няма да бъде заловен”. След това трябваше да даде някакъв ясен за активистите сигнал да проведат съответните мероприятия и да излязат с някаква акция. Напълно възможният извод бе, че събитията щяха да се случат в най-скоро време.
— Последният извод е съвсем точен — каза Карл, забелязвайки, че другите двама са приключили с четенето. — Те ще проведат някъде демонстрация, например пред сградата на вестник “Експресен” или акция с листовки, или още някакъв театър — гладна стачка на палестинци като протест против преследванията или нещо от този род, като могат да легнат в спални чували на площад “Сергел”, а след това ще звъннат на Понти и ще му предложат интервютата си.
50
Федаини — от арабското “фидаи”, което означава "някой, който е готов да жертва живота си в името на каузата". Под названието федаини са известни няколко мюсюлмански групировки, действащи на различни територии.