— Защо мислиш така? — попита го Фристед.
Карл се поколеба. Разбираше, че нямаше да може за в бъдеще да аргументира изводите си, ако не се обяснеше.
— Защото самият аз съм участвал в пропалестинското движение. Най-дълго съм участвал в “Кларте”, подкрепяйки палестинския въпрос, така че… Във всеки случай ние бихме постъпили така. Няма нищо странно, защото винаги сме постъпвали така и това вероятно е разбиращо се от само себе си, както е и за Понти.
— Бил си член на комунистическа организация? — попита Апелтофт с твърде неутрален тон.
— Така е, но не съм бил никакъв шпионин, ако си мислите това. Бях обикновен член на партията и, между другото, това не е никаква тайна за “фирмата”, като аз на практика съм регистриран в нейната “картотека на неблагонадеждните”.
— Дявол знае какво е това — каза Апелтофт.
— Хайде да се върнем към работата — предложи Фристед. — Защо активистът звъни именно на Понти?
— Няма нищо странно в това. Понти е един от основателите на пропалестинското движение в Швеция и освен това е шеф на международния отдел на “Дагенс ехо”. Това са алфата и омегата на антиимпериалистическото движение, с което си имаме работа в момента. В хода на акциите на протест срещу “Експресен” и другите вестници може гръмко да се заявят възгледите и проблемите — обясни раздразнено Карл. — Всичко е елементарно просто.
— Е, а как може да се оцени подозрителната увереност на Понти, че “няма никакви доказателства срещу убиеца”? Откъде знае това? — заинати се Фристед.
— Мисля, че аз мога да отговоря на този въпрос — намеси се Апелтофт. — Понти има двадесетгодишен опит на познанство с методите на работа на службите за сигурност и нали знае непосредствено какво например се случва с Неслунд, имам предвид защо вестниците пишат всякакви глупости. Не сме хванали никого, така че всеки може да разчита на трудности при получаването на доказателства. Трябва да сме наясно, че си имаме работа с компетентен и много умен човек.
Прекъсна ги секретарката с нов плик за Фристед. Без да каже и дума, той го отвори, чете го няколко секунди, след което го захвърли върху купчината хартии на масата.
— По дяволите! Заемете се с това, а аз отивам в града да извършвам “престъпление по служба” — каза той и с ясна неприязън подбутна книжата през масата към Карл и Апелтофт.
След това стана и излезе.
Карл хвърли поглед върху последния документ. Бе докладът за планирания набег срещу шведското палестинско движение.
— From Sherlock Holmes with love[51] — каза Апелтофт. — Ти или аз?
— Хайде аз ще го взема. Не, та наши тук има три екземпляра. Всеки да вземе своя. Как мислиш, какво ще е сега?
Апелтофт въздъхна. Той знаеше много добре какво е. И разбираше, че го знаеше и Фристед, поради което бе напуснал толкова демонстративно сградата.
— Там са стигнали до извода, че акциите предстоят на мига, и поради това са се насочили към палестинците в Упсала. Смята се, че ударът ще се извърши в следващото денонощие. Предполагам, че е приблизително това — каза уморено той.
— Нали обаче са под наблюдение. Та нали не могат да предприемат нищо, без да забележим. Не могат и крачка да направят, без да им попречим и освен това ще получим доказателства — възрази му Карл.
— Толкова си прав, че не можеш да си го представиш кача Апелтофт, разтривайки с палец и показалец очите си. — Харесва ми не повече, отколкото на теб, но във всеки случай има и едно положително нещо. Ще можем да получим доказателства, ще можем да ги разпитаме и да узнаем нещо по-конкретно… В краен случай ще разполагаме с поточни сведения. Опитай се да го погледнеш от тази страна.
По пътя за вкъщи Фристед слушаше местните клюки по радиото и се опитваше да не мисли за нищо: “На моста “Вестербрун” се е обърнал млековоз. Частният център за ваксинации е обявил стачка. Движението за мир призовава на протестен митинг в стокхолмския Народен дом. През изминалата нощ са спрени пет пияни шофьори”. Времето, както винаги, бе обичайното.
Вкара ключа в ключалката на входната врата под звуците на разнасящата се от хола рокмузика, а в антрето му се стори, че цялата вила вибрира. Осемнадесетгодишният му син лежеше върху канапето с обувки, пушеше и гледаше в тавана — сам си бе господар.
— БЪДИ ТАКА ЛЮБЕЗЕН ДА НАМАЛИШ ЗВУКА! — извика баща му, преминавайки покрай хола, като дори не се направи, че не забелязва облаците дим.
51
From Sherlock Holmes with love (англ.) — От Шерлок Холмс с любов. Заигравка със заглавието на романа и филма за Джеймс Бонд „От Русия с любов”.