А можеше и да не е така?
Опита се да прочете разговора “по неслундовски”, не съвсем ясно, но се получи все нещичко.
И все пак защо убиецът да бе именно Понти, а не например Ян Мюрдал или Свен Линдквист[53]?
Защото миналото на Понти бе малко странно. Защото в движението на левите сили Понти бе известен като “ловец на шпиони” и слуховете за това бяха стигнали дори до онази група “Кларте”, в която бе членувал и самият Карл, а те нямаха навика да си шепнат, споменавайки имената на другарите или симпатизантите си. Защото Понти не бе обикновен “ляв” активист и защото най-сетне именно той разкриваше ту един, ту друг провокатор в това движение.
Карл си наля голяма чаша с дванадесетгодишно уиски. След това щеше да опита да заспи. И така, двамата възрастни полицаи — и Апелтофт, и Фристед — не позволяваха да бъдат примамвани с всякакви глупости. Явно бяха честни момчета и поведението им бе професионално. Е, а тяхното объркване?
За едно бяха, може би, за да не се кажеше напълно, прави. Ако успееха да разпитат и тези активисти, и част от палестинците, то и самият разпит, и домашният обиск щяха да осигурят нов материал в изобилие, а такъв наистина им бе необходим. Карл изпи уискито, загаси осветлението и се отправи в тъмнината към спалнята си. Въобще не се страхуваше от тъмното и дори обратното, имаше всички основания да осъзнава, че именно той бе онази опасност, която би могла да дебне някого в тъмнината.
Фристед имаше евтин японски електронен часовник, но той бе точен до секундата. Преди всичко вежлив, той реши да дойде пръв на мястото на срещата, нека евентуалните наблюдатели видеха, че е сам. Бе късна зимна вечер в началото на декември и ресторантът, естествено, бе полупразен, а до срещата оставаха само тридесет секунди. Той избра маса в ъгъла, където бе невъзможно да се надникне от улицата. Две секунди преди 22 часа шефът на ГРУ се приближи до масата в сив костюм.
— Ще седна така, сякаш сме отдавнашни приятели, става ли? — поздрави той, дръпна стол, седна и се протегна към менюто — и сякаш всичко това бе събрано в едно движение.
Разлисти менюто, преструвайки се, че му е интересно, а може би и наистина му бе интересно — Фристед не можеше да определи — след което го затвори и се обърна отново към него.
— Избрах си. Мисля да поръчам хайвер, малко бира и водка. Е, скъпи комисарю, сега да чуем вас.
— Необходима ми е вашата помощ. По-точно, службата ни за сигурност се нуждае от вашата помощ, като аз и преди се обърнах към вашия цивилен колега, но без успех.
— Това го знам и знам за какво става дума — каза Юрий Чиварцев.
В този момент се приближи келнерът. Шефът на ГРУ си поръча хайвер, водка и бира и след въпросителен поглед към Фристед — същото и за него.
— Това е много важно за нас и се радвам, че мога да се срещна с вас — продължи Фристед. — При това обаче не може да става и дума за нещо такова, което би било обременително за Русия. Ние сме неутрална страна и обикновено помагаме на колегите си, когато това се отнася до други страни. И си помислих, че би могло да стане така и сега.
— Много симпатична мисъл — прекъсна го шефът на ГРУ и едва сега Фристед съобрази с учудване, че говорят на шведски и че руският шпионин почти не правеше грешки.
— Вече проучих това-онова и не искам да се разпростирам подробно на въпроса — продължи Чиварцев, — но във всеки случай споделям мнението ви, че това не е операция, която би могла да заинтересува когото и да било от сътрудниците ни. Следователно ви пожелаваме успех в търсенето на убиеца, за да бъде намерен и да понесе наказанието си, а ние да избегнем всякакви… да кажем… неприятности и подозрения.
Келнерът сервираше, поради което седяха известно време мълчейки.
— Уверявам ви, че ще получите позитивен отговор в течение на четиридесет и осем часа — усмихна се руснакът. — И си мисля, че разбирам колко важно е това за вас, лично за вас, като се отчете, че се държите… да го кажем така, пренебрегвайки условностите.
— Така е. Може определено да се каже, че е така. Имам предвид това, че е важно за нас и че пренебрегвам условностите — съгласи се Фристед.
— Е, ще се видим след четиридесет и осем часа. Не, не тук. Между другото, ще се видим на местопрестъплението и вие ще получите отговор. Става ли?