Уви! Как тази роля бих играл,
как в лигавата му душа се бих вживял,
за да изстискам до последна капка
човешката поквара! Чудна роля!
Гилденщерн
И чудна пиеса.
Хамлет
Не е много лоша…
Розенкранц
Чудесна!
Хамлет
Трябва да се доизпипа…
Навярно пак към нея ще се върна,
тя заслужава; тоз предател крал,
тоз гнусен, низък, уродлив характер
безкрайно ме привлича. Мили Розенкранц,
ще пиша драми.
Розенкранц
Фантастично, принце!
Хамлет
Ще пиша. Имам толкова сюжети —
подлеца крал е първият. А друг —
за подлизурките и подлите велможи…
Розенкранц
Чудесно, принце!
Хамлет
Третият: комедия
за стар и оглупял камериер…
Гилденщерн
Добър сюжет!
Хамлет
Четвъртият ще бъде
пиеса за едно момиче.
Розенкранц
Как?
Хамлет
Е, пиеса.
Гилденщерн
Пак благодатна тема.
Розенкранц
Поетична.
Хамлет
А Хамлет — Хамлет ще твори. На трона
подлецът ще дере без нож народа,
велможите ще кършат гръб, а Хамлет
все ще твори; войни; ще страдат слабите,
ще властват силните. А Хамлет — Хамлет
все ще твори, наместо — скочил — нещо
да стори с гняв.
Гилденщерн
Какво, о, принце?
Хамлет
Знам ли?
Какво се прави срещу подла власт?
Розенкранц
Че нищо, принце.
Хамлет
Нищо ли?
Гилденщерн
Е, да,
в историята има и мъже:
поставят се начело на народа
и с думи или с пример го увличат
с борба властта продажна да свали.
Розенкранц
Но туй в историята само става.
Хамлет
В историята само, а твърдите,
че с думи можеш хората да вдигнеш.
А мъката е няма. Някой трябва
по име всичко тук да назове:
това е гнет, това пък е безправие,
над вас се върши мерзко престъпление
и този, който ваш крал се нарича,
е шут, крадец, убиец и развратник —
не е ли тъй? Но ако сте мъже,
спокойно ли ще носите срама,
не ще ли грабнете тояга, меч
или позорът чер ви е скопил,
нима сте роби и затуй търпите
безчестие?
Гилденщерн
Красноречив сте, принце.
Хамлет
Красноречив!? Тогава да изляза
и както в миналото глас народен
да стана аз?
Розенкранц
На своя принц е предан
народът.
Хамлет
Да го поведа и трона
прогнил да срина?
Гилденщерн
Принце, моля,
това е политика.
Хамлет
Странно чувство —
такава тежка цел да си поставиш…
Благодаря.
Розенкранц
Не ще ви пречим, принце.
(Розенкранц и Гилденщерн излизат.)
Хамлет
Да бъдеш или да не бъдеш — ето
въпросът. А щом бъдеш ти — какъв?
Да бъдеш принц! Край трона да стоиш
с усмивка, най-лоялният велможа!
Защо не върху трона? Там е друг
и трябва да го чакаш да умре,
да се съсири черната му кръв…
Или гърдите му да прободеш,
за бащината смърт да отмъстиш!
На майчиното ложе да измиеш
срама! Защо се колебая? О, не, не.
Ще впия поглед в мерзкото лице,
в развратната уста, в очите влажни:
разбрах те кой си, пипнах те сега,
сега бих могъл да опитам тайно
муцуната ти сам да разкрася!
Да бях актьор, веднага бих разбулил
тук всичкото му тайно, скверно зло,
прикрито под усмихнатата морда.
Това ме мами… Но това лице
връстниците ми ще познаят само —
а после никой. По-добре навеки
да го изоблича ведно с ония
чудовища, ведно със всичко гнило,
с което в Дания е обкръжен.
Но аз съм и поет! И ще напиша
присъда зла, която ще пребъде
през вековете и с нетленен пръст
ще сочи този гноен цирей… Виж ти,
какъв дар слово! Но не е ли жалко
да го хабя единствено за мен?
Да събера народа на пазара
и да говоря… Той не е от кал
и думите ми в него ще родят
срещу тирана буря безпощадна…