Това ме мами, мами… Но след туй
не бих могъл да сторя нищо… Жалко!
Какъв актьор бих бил! Но ако бях,
ще мога ли да предизвикам буря,
която срива тронове? А после
как бих написал бъдните си драми?
Тогаз — по дяволите! Чрез игра ли
да смъкна маската му аз или
над прага като прилеп да го прикова?
Или с народа разярен от трона
да го сваля? Какво тогаз, какво?
А ако само си внушавам, че желая
да отмъстя? Защо да съм актьор,
единствено за да го демаскирам?
Щом трябва да играя, ще играя,
защото туй е в мен, защото трябва
да пресъздавам хора — все едно
добри или жестоки! Него бих
играл с най-много страст — и още как!
Актьор да бъдеш! Или пък да пишеш,
но не за мъст, а само за разтуха,
щом вдъхваш ти на думите живот.
Защо да пиша само? И защо
да не говоря? Да съм вожд народен
и да говоря, както пее птичка —
тъй хубаво и пламенно, че сам
да бъда убеден и да повярвам,
в това, което казвам! Да съм нещо —
това е то изкупващата дума!
Да съм актьор! Поет или пък просто
да тръгна със народа си? Какво?
О, богове, какво да избера?
Или да бъда Хамлет? Ах, какво
бих сторил, ако бях аз нещо? Да,
ала какво? В туй тъкмо е въпросът.
1934