РОЗЕНКРАНЦ
Точно вашите любимци — столичните трагици.
ХАМЛЕТ
И защо са тръгнали на обиколка? Постоянният театър им е давал повече слава и печалба.
РОЗЕНКРАНЦ
Мисля, че има някаква забрана поради последните нововъведения.9
ХАМЛЕТ
А ползват ли се още със славата, която имаха, когато бях в града? Трупа ли се все така публиката за тях?
РОЗЕНКРАНЦ
Съвсем не, господарю.
ХАМЛЕТ
Защо? Да не ся почнали да ръждясват?
РОЗЕНКРАНЦ
Не, господарю, те се стараят както по-рано, но в последно време са се излюпили в столицата едни дечурлига, такива едни ястребчета-голишарчета10, които надкрещяват в спора всички и обират общите одобрения. Те сега са на мода и така огракват театрите на простолюдието — те така ги наричат! — че мнозина, носещи шпага на кръста, не смеят да надзърнат в тях, защото се плашат от пачето перо на някой драскач.
ХАМЛЕТ
Деца ли? Че кой ги покровителствува? Отде получават заплати? И не си ли мислят, че ще трябва да играят и след като им загрубеят тънките гласчета? После, като пораснат и се превърнат в обикновени актьори — което навярно ще стане, ако не си намерят по-добър занаят, — няма ли да кажат, че техните драматурзи са им навредили, като са ги карали да грачат срещу собственото си бъдеще?
РОЗЕНКРАНЦ
То беше голяма врява и от двете страни, а и хората не смятаха за грях да ги насъскват едни срещу други. По едно време никой не си даваше парите за представление, в което поети и актьори не си разменяха по някой в зъбите.
ХАМЛЕТ
Как е възможно това?
ГИЛДЕНСТЕРН
О, падна голямо изцеждане на мозъци!
ХАМЛЕТ
И децата, казвате, са на път да удържат победата?
РОЗЕНКРАНЦ
Да, господарю, дори и над Херкулес, макар той да носи целия глобус на гърба си.11
ХАМЛЕТ
Всъщност нищо чудно, щом! като моят чичо е крал на Дания и тези, които му се плезеха вчера, докато баща ми беше жив, днес плащат по двайсет, четиридесет, петдесет, сто дуката за портретчето му в миниатюра. Дявол взел го, трябва да има нещо свръхестествено в това! Да можеше науката да се докопа до него!
Тръбен звук
ГИЛДЕНСТЕРН
Ето ги актьорите!
ХАМЛЕТ
Господа, добре дошли в Елсинор. Да си стиснем ръцете! Хайде! Гостоприемството си има съответните церемонии. Позволете ми да ги изпълня с вас, ето така, за да не би любезността ми към актьорите — която, казвам ви, трябва да проличи ясно — да ви се стори по-топла, отколкото тази към вас. Добре дошли! Но моят чичо-татко и моята стринка-майка много се мамят.
ГИЛДЕНСТЕРН
В какво, скъпи господарю?
ХАМЛЕТ
Аз съм побъркан само при северо-северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка.
Влиза Полоний
ПОЛОНИЙ
Здравейте, господа.
ХАМЛЕТ
Чувай, Гилденстерн!… И ти също!… Дайте по едно ухо насам. Това голямо кърмаче там още не е излязло от пеленките си.
РОЗЕНКРАНЦ
А може би отново си е влязло в тях — нали казват, че старците се вдетинявали.
ХАМЛЕТ
Сега ще ви предскажа нещо: ще ми съобщи за актьорите. Внимание! … Прав сте, драги. Наистина понеделник сутрин беше…
ПОЛОНИЙ
Почтени принце, имам новина за вас.
ХАМЛЕТ
Почтени старче, имам новина за вас. Когато Росций беше актьор в Рим…
ПОЛОНИЙ
Пристигнали са актьори, принце.
ХАМЛЕТ
Дрън-дрън!
ПОЛОНИЙ
Пристигнаха! Аз ги докарах!
ХАМЛЕТ
Как? Цяла трупа на едно магаре?
ПОЛОНИЙ
Най-добрите актьори на света, отлични за всякакви представления: трагически, комически, исторически, идилически, идилическо-комически, историко-идилически, трагическо-исторически, трагико-мито-историко-идилически, със спазване на трите единства и съвсем свободни. За тях нито Сенека12 може да бъде твърде тежък, нито Плавт13 — прекалено лек. Отлични са и когато ги лови законът за словото, и когато могат да си отпуснат езика. Нямат равни на себе си, казвам ви!
ХАМЛЕТ
О, Йефтай14, съдниче Израилев, какво съкровище имаш!
ПОЛОНИЙ
Какво съкровища, принце?
ХАМЛЕТ
Как какво?
„Щерка имаше Йефтай,
любеше я той безкрай…“
ПОЛОНИЙ (настрани)
Пак за дъщеря ми!
ХАМЛЕТ
Не е ли така, стари Йефтай?
9
Навярно това е намек за закона от 1598 г., който забранил на всички лондонски театри — с изключение на два — да дават представления в столицата.
10
Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време.
11
Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.
12
14