по-силен довод. Сцената! Със нея
ще впримча аз душата на злодея!
Излиза.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Зала в замъка.
Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц и Гилденстерн.
КРАЛЯТ
И не успявате да доведете
беседата дотам, че да узнаем
отде му Иде този смут, чиито
опасни пристъпи от бясна ярост
така разкъсват мирните му дни?
РОЗЕНКРАНЦ
Той само ни призна, че е разстроен,
ала не щя да каже от какво.
ГИЛДЕНСТЕРН
И нямаше охота да подлага
духа си на изследване, а бързо
изплъзваше ни се със хитра лудост
при всеки опит наш да разузнаем
какво му е.
КРАЛЯТ
Добре ли ви прие?
РОЗЕНКРАНЦ
Да, най-учтиво.
ГИЛДЕНСТЕРН
С насилие над себе си все пак.
РОЗЕНКРАНЦ
Въпросите скъпеше, но бе щедър
във свойте отговори.
КРАЛИЦАТА
А забави
предложихте ли му?
РОЗЕНКРАНЦ
Мадам, когато идвахме, се случи
да изпреварим странстващи актьори
и принцът прояви известна радост,
щом чу за тях. Те в замъка са вече
и тази вечер, ако се не лъжа,
ще му представят нещо.
ПОЛОНИЙ
Точно тъй е,
и принцът моли кралската ви двойка
да бъде тъй любезна да присъства
на представлението.
КРАЛЯТ
Ще го сторим
от все сърце. И радва ме това
по-ведро настроение на принца.
Вий, господа, изостряйте все още
у него тази склонност към забави.
РОЗЕНКРАНЦ
Разбрано, господарю!
Излиза заедно с Гилденстерн
КРАЛЯТ
Скъпа моя,
вий също оставете ни за малко!
Нарочно пратихме да викнат Хамлет,
за го срещнем тука уж случайно
с Офелия. Законни подслушвачи,
с баща й двама ще се скрием, тъй че,
сами невидими, да видим всичко
и по държанието му със нея
да разберем дали любовна мъка
го мъчи тъй.
КРАЛИЦАТА
Разбира се, съпруже…
А пък на вас, Офелия, желая
от чаровете ви да страда Хамлет,
та добродетелите ви да могат
да му възвърнат прежния покой
за чест на двама ви.
ОФЕЛИЯ
Госпожо, туй
и аз бих искала.
Кралицата излиза.
ПОЛОНИЙ
Офелио, ти тука се разхождай!…
А ние да се скрием, господарю!…
Чети таз свята книга, та това
занятие да оцвети в смиреност
самотността ти. Грешно е, но знаем,
че с кротък лик и действия набожни
ний често захаросваме отвънка
самия Сатана.
КРАЛЯТ (настрани)
Ах, точно тъй е!
Как шибнаха тез думи съвестта ми!
На блудницата сбръчканата буза
не е така далеч от красотата,
с която се покрива, както мойте
деяния ужасни са далеч от
цветистата ми реч!… О, тежко бреме!
ПОЛОНИЙ
Той иде. Да се дръпнем, господарю!
Кралят и Полоний излизат.
Влиза Хамлет.
ХАМЛЕТ
Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…
И толкова… И в тоя сън изчезват
душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ни. Такъв завършек —
от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…
Заспиваш… И сънуваш може би?
Ха, тук е спънката! Защото туй —
какви ли сънища ще ни споходят
в тоз смъртен сън, когато се измъкнем
от бренната обвивка — то ни спира,
таз мисъл прави земните ни мъки
тъй дълголетни. Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия потисник,
високомерието на рода,
сълзите на отритнатата обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойният заплаща
на тихата заслуга — всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред него
зад гроба, в неоткритата страна,
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати.
Тъй размисълът прави ни пъзливци
и руменият цвят на мъжеството
посърва под отровното белило