от болния му мозък, го превръща
във друг човек. Какво ще кажеш ти?
ПОЛОНИЙ
Добре ще е, кралю, но пак си мисля,
че мъката му има корен, извор —
причина сиреч — от любовен вид…
А, дъще! Няма нужда да ни казваш
какво е казал принцът! Ний сами
от край до край го чухме… Господарю,
постъпвайте съгласно своя разум,
но ако сметнете, че е уместно,
то нека височайшата му майка
след представлението го помоли
да й разкрие тайната си болка
на четири очи. И нека бъде
по-твърда с него. Аз пък ще се скрия,
тъй да се каже, вътре във ухото
на тяхната беседа. Ако тя
не го разчопли, вий го изпратете,
във Англия или го затворете,
където вам угодно е.
КРАЛЯТ
Да бъде!
Щом лудостта големите обзима,
голяма зоркост е необходима!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Зала в замъка.
Влизат Хамлет и Трима актьори.
ХАМЛЕТ
И произнеси го, моля ти се, както ти показах, леко, да танцува на езика ти! Ако ще крещиш като мнозина от своите събратя, бих могъл да извикам и градския глашатай да ми рецитира стиховете. И не цепи прекалено въздуха с ръце така, а прави всичко сдържано, защото дори във вихъра, в бурята — пък, ако щеш, и в урагана — на страстта, трябва да се учите да спазвате тази умереност, която изглажда резкостите. До дън душа ме възмущава, когато слушам някой разчорлен юначага да дере страстта си на дрипи и парцали, за да задоволи слуха на правостоящите от партера25, повечето от които харесват само глупавите пантомими или безсмислената врява на сцената. Бих наказал със сто по голо тези приятели, които тиранизират дори ролите на тираните и се мъчат Ирода26 да надиродят. Моля ви да избягвате всичко това.
ПЪРВИ АКТЬОР
Разчитайте на нас, господарю!
ХАМЛЕТ
Но и не бъдете прекалено вяли — нека вътрешният глас ви води. Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока — неговия образ без украса, и на всяко време от историята — неговия верен отпечатък. А когато в това изкуство проявяваме прекомерна или, обратно, недостатъчна страст, можем да разсмеем невежите, но само ще огорчим познавача, а пък неговият укор трябва да тежи за вас повече от възхищенията на цял театър неуки. О, виждал съм актьори — и чувал да ги въздигат чак до… но да не кощунствуваме! — които нямаха говор и държане не само на християни, но дори на диваци и изобщо на хора, и така се кълчеха и ревяха, че сякаш не природата, а някой от нейните чираци ги беше майсторил, тъй безчовечно карикатуряха всичко човешко!
ПЪРВИ АКТЬОР
Мисля, принце, че сме отстранили тези неща донейде.
ХАМЛЕТ
О, отстранете ги докрай! И тези, които играят смешниците, не бива да прибавят от себе си, защото някои от тях имат навик сами да се кикотят, за да разсмеят неколцина тъпи зрители, и то точно когато публиката трябва да внимава в някоя важна сцена на пиесата. Това е последна простащина и говори само за евтиното честолюбие на актьора, който го прави. Вървете да се приготвите!
Актьорите излизат.
Влизат Полоний, Розенкранц и Гилденстерн.
Е, уважаеми? Ще благоволи ли кралят да чуе това произведение на изкуството?
ПОЛОНИЙ
И той, и кралицата. И то веднага.
ХАМЛЕТ
Кажете на актьорите да побързат.
Полоний излиза.
Вие двамата бихте ли му помогнали?
РОЗЕНКРАНЦ
Да, господарю!
Излиза заедно с Гилденстерн.
ХАМЛЕТ
Хей, Хорацио!
Влиза Хорацио.
ХОРАЦИО
На вашите услуги, господарю!
ХАМЛЕТ
Хорацио, до днес не съм видял
човек по-зрял от тебе…
ХОРАЦИО
Господарю!
ХАМЛЕТ
Не, не, недей мисли, че те лаская —
каква облага мога да очаквам
от тебе, който нямаш друг имот
освен ума си и със него само
се храниш и обличаш? Кой, кажи ми,
на този свят ласкае бедността?
Не, нека сладкото езиче лиже
подметките на тъпия разкош;
да се подгъва рабското коляно
там, дето капе! Чувай, откогато
душата ми доби способността
между човеците да прави избор,
със нежен знак тя отбелязва тебе,
25
26