защото ти показа се човек,
бедите който носи, без да страда,
еднакво благодарен към съдбата
при дар и удар. О, блазе на оня,
в когото ум и чувство тъй щастливо
са смесени, че да не бъде само
пискунче, по чиято цев Съдбата
да движи пръсти, както й се ще!
Такъв човек, не раб на свойте страсти,
ми намери и аз ще го заключа
в сърцето си, да, в дън сърцевината
на своето сърце, където вече
си ти!… Но стига толкоз. Тази вечер
ще има представление за краля;
в една от сцените си то напомня
за обстоятелствата, при които —
разказах ти — е бил убит баща ми.
Докато трае тя, бъди добър
и наблюдавай чичо ми със своя
най-остър поглед! Ако той изслуша
едно местенце в нея, без вината
да цъфне на лицето му, ще значи,
че оня дух е бил от ада пратен
и че фантазията ми е черна
като ковачницата на Вулкан27.
Не го изпускай ни за миг! Аз също
ще прикова зеницата си в него,
а после двама ще сберем присъди
за виденото.
ХОРАЦИО
Ето ме, мой принце!
Открадне ли незабелязан нещо
по време на играта, плащам аз!
ХАМЛЕТ
Това са те! Отново ставам луд. А ти си намери изгодно място!
Тръбен звук и барабани. Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденстерн и свита.
КРАЛЯТ
Как се чувствува нашият племенник Хамлет?
ХАМЛЕТ
Превъзходно, бога ми! На хамелеонска диета28. Тъпча се с въздух, пълен с обещания. И гъсок не се гои така.
КРАЛЯТ
Нямам нищо общо с този отговор, Хамлет. Как да приема думите ви?
ХАМЛЕТ
А аз как да си ги взема?
Към Полоний.
Ваша милост, казахте, че сте играли в университета?
ПОЛОНИЙ
Да, принце, и минавах за добър актьор.
ХАМЛЕТ
А какво изпълнявахте?
ПОЛОНИЙ
Юлий Цезар, принце. И ме убиваха в Капитолия. Брут ме убиваше.
ХАМЛЕТ
Колко брутално: да убива такова капитално теле! … Готови ли са актьорите?
РОЗЕНКРАНЦ
Да, господарю. Чакат благоволението ви.
КРАЛИЦАТА
Ела насам, мили ми Хамлет! Седни до мен!
ХАМЛЕТ
Благодаря, майчице. Тук има по-силен магнит.
ПОЛОНИЙ (към Краля)
Охо! Чухте ли го?
ХАМЛЕТ
Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?
ОФЕЛИЯ
Не, господарю!
ХАМЛЕТ
Исках да кажа: да облегна глава на тях.
ОФЕЛИЯ
Да, господарю.
ХАМЛЕТ
Помислихте, че ви искам нещо лошо?
ОФЕЛИЯ
Нищо не мисля, господарю.
ХАМЛЕТ
Макар че съвсем не е лошо да легнеш между момински крачета.
ОФЕЛИЯ
Не разбирам за какво намеквате, господарю.
ХАМЛЕТ
Ще разберете, като се потвърди.
ОФЕЛИЯ
Много сте весел, господарю.
ХАМЛЕТ
Кой, аз?
ОФЕЛИЯ
Да, господарю.
ХАМЛЕТ
О, господи! Просто невероятен шегобиец! Какво друго да прави човек, освен да се весели? Вижте само колко радостна изглежда майка ми, а баща ми умря преди два часа!
ОФЕЛИЯ
Преди два пъти по два месеца, господарю.
ХАМЛЕТ
Тъй отдавна? Тогава нека дяволът ходи в черно, а пък аз ще се облека в самур! О, господи, умрял преди два месеца и още не сме го забравили! Тогава да се надяваме, че споменът за някой велик човек може да изтрае половин година! Само че ще трябва да дига черкви, иначе ще получи епитафията на кончето от песничката:
Ах, какво направихме!
Кончето забравихме!29
Тръбен звук.
ПАНТОМИМА
Влизат крал и кралица, нежно прегърнати. Тя коленичи и изразява своята вярност към него. Той й помага да се вдигне и скланя глава на нейното рамо, после ляга на постеля от цветя. Тя вижда, че той спи и го оставя. След малко влиза друг човек — той взима короната, целува я, влива отрова в ухото на спящия и го оставя. Кралицата се връща, намира краля мъртъв и изразява отчаяние. Отровителят също се връща, следван от трима служители, и притворно й изказва съболезнованията си. Трупът бива изнесен. Отровителят приласкава кралицата с подаръци. Тя отначало ги отхвърля, но после приема любовта му. Излизат.
ОФЕЛИЯ
Какво означава това, господарю?
ХАМЛЕТ
Шушу-мушу, знам ли ги? Нещо лошо пише!
ОФЕЛИЯ
Навярно предават съдържанието на пиесата.
Влиза Прологът30.
ХАМЛЕТ
Този приятел ще ни каже. Актьор тайна не пази. Каквото са научили, всичко издрънкват.
28
„… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух.
29
На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.
30