ОФЕЛИЯ
И ще ни обясни ли какво беше това, което ни показаха?
ХАМЛЕТ
Да, и всичко, което вие бихте му показали. Не се срамувайте да му го покажете и той без срам ще ви каже какво е то.
ОФЕЛИЯ
Вие сте лош, вие сте лош! Аз ще гледам пиесата!
ПРОЛОГ
„Ний молим със смирение
да чуете с търпение
туй наше представление!“
Излиза.
ХАМЛЕТ
Това пролог ли беше, или надписче за пръстен?
ОФЕЛИЯ
Наистина, господарю, беше малко кратък.
ХАМЛЕТ
Като женска любов.
Влизат Двамата актьори, представящи крал и кралица.
АКТЬОРЪТ-КРАЛ
„На Аполон сияещият впряг
125
завърши трийсти кръг над глъб и бряг
и тридесет дузини от луни
небето над вода и твърд смени,
откак Амур сърцата ни владей
и сплита ни ръцете Хименей.“
АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА
„Дано и още толкоз преброим
слънца, луни, съпруже мой любим,
но във последно време чувствам аз —
не сте добре и страх ме е за вас…
Но, мъжо мой, не бива този страх
да ви гнети, защото знай се, ах,
че е такова женското сърце —
щом люби и страхът е налице,
а в любовта не знаейки среда,
то вижда все най-страшната беда.
Как аз ви любя, чувствате го вий —
такваз любов страха си как да скрий?
Той с нея расне, с него тя расте,
едно от друго се пораждат те!“
АКТЬОРЪТ-КРАЛ
„На този свят ще бъда малко ощ,
усещам, чезне жизнената мощ.
На трона ти оставаш подир мен
и ако мъж намериш някой ден,
за теб достоен…“
АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА
„Моля ти се, спри!
Да го помисля, подло е дори:
във гибелта на своя пръв съпруг
пръст има таз, която взима друг!…“
ХАМЛЕТ (настрани)
Ох, ох! Пелин, пелин!
АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА
„… Изгода нас подтиква, не любов,
щом, овдовели, брак ний сключим нов,
и таз, която легне с друг веднъж,
повторно умъртвява своя мъж!“
АКТЬОРЪТ-КРАЛ
„Ти искрена си, ангел мой любим,
но често ний решения меним.
Родени бурно, но за къс живот,
на слабата ни памет те са плод,
човек забравя своя дълг след миг,
когато е към себе си длъжник:
решава нещо в мигновена страст,
но трае то, дорде е в нейна власт,
а в нас разменят звук неотзвучал
печал и радост, радост и печал;
най-бурната ни страст най-малко трай —
плачът се смей, а пък смехът ридай.
Дори светът е с преброени дни,
успех и обич — всичко се мени,
а кой кое докарва, ангел мой,
дали тя него или нея той?
Кому е провалилият се драг?
И кой на преуспелия е враг?
Щастливият приятели не ще,
но ни за миг не ще му липсват те;
нещастният ги дири тук и там,
но колкото по дири, по е сам…
Обаче да се върна, дето бях:
човешките решения са прах.
Съдбата управлява всичко тук:
кроежът наш е, краят му — от друг
и даваш ти пред мен обет велик
за вдовство до последния си миг,
но този свой обет, свещен и твърд,
боя се, ще умре със мойта смърт!“
АКТЬОРЪТ-К РАЛИЦА
„О, гладна да стоя, да крея в мрак,
да нямам радост, нито отдих благ,
от черни мисли да не виждам мир,
да бъде мойта волност манастир,
каквото от небето да поща,
да го смрази на пъкъла нощта,
ако след твойта смърт, съпруже благ,
вдовицата ти сключи втори брак!“
ХАМЛЕТ
Ами ако наруши клетвата си, а?
АКТЬОРЪТ-КРАЛ
„О, вярвам ти. Но остави ме сам —
отпаднал съм и на съня ще дам
да ме подсили.“
Ляга и заспива.
АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА
„Да, дремни си час
и нека зло не мине между нас!“
Излиза
ХАМЛЕТ
Харесва ли ви пиесата, госпожо?
КРАЛИЦАТА
Мисля, че дамата се зарича много.
ХАМЛЕТ
О, но тя ще удържи на думите си!
КРАЛЯТ
Знаете ли съдържанието? Да няма нещо осъдително в него?
ХАМЛЕТ
Не, не, те само се шегуват. Едно отравяне на шега. Абсолютно нищо осъдително!
КРАЛЯТ
Как се казва пиесата?
ХАМЛЕТ
„Мишеловката“. Названието на драмата има преносен смисъл. В смисъл, че драмата е пренесена. Това е едно убийство, което е станало във Виена. Херцогът се казва Гонзаго, а жена му — Баптиста. Сега ще видите. Дяволска машинация, но какво от това? Вас, ваше величество, и всички нас, които имаме чисти съвести, то не ни засяга. Който го сърби крастата, той да се дръгне. Ние какво? …
Влиза Актьор, представляващ Отровителя.