А този е някой си Луциан — племенник на херцога.
ОФЕЛ ИЯ
Вие сте същински хор, господарю. Давате отлични осветления.
ХАМЛЕТ
Да. И мога да светя на вас и любовника ви, когато започнете кукленото си представление.
ОФЕЛИЯ
Бодлив сте, господарю, бодлив!
ХАМЛЕТ
И ще има да охкате, докато ми се притъпи бодилът!
ОФЕЛИЯ
О, от трън на глог!
ХАМЛЕТ
Ами като скачате от мъж на мъж! … Почвай, убиецо! Дявол те взел! Прекрати това безбожно гримасничене! Хайде! „От клона гарванът реве за мъст!“ Или как беше?
АКТЬОРЪТ-ОТРОВИТЕЛ
„Дух злобен, час прокобен, сън удобен,
пустинно място, твърдост на ръката
и биле, никнало до кръст надгробен
в тъмата прокълната на Хеката31,
сберете се в едно и с общи сили
живота прекъснете в тези жили!“
Влива отрова в ухото на спящия.
ХАМЛЕТ
Той го отравя в неговата градина, за да му вземе престола. Оня се казва Гонзаго. Историята се е запазила до наши дни, написана на изящен италиански. А сега ще видите как убиецът успява да съблазни жената на Гонзаго.
ОФЕЛИЯ
Кралят стана!
ХАМЛЕТ
Какво? Изплашил се е от детска бомбичка?
КРАЛИЦАТА
Какво ви е, съпруже?
ПОЛОНИЙ
Прекратете играта!
КРАЛЯТ
Дайте светлина! Вън!
ПОЛОНИЙ
Светлина! Факли! Факли!
Излизат всички освен Хамлет и Хорацио.
ХАМЛЕТ
„Реве еленът наранен,
а здравият нехае.
Кой няма сън, кой спи блажен —
светът открай така е!“
При такава дарба — как мислиш, драги, — ако съдбата ми направи мръсна шега, с една гора от пера на главата и чифт копринени рози на обувките,32 няма ли да ме приемат в някоя актьорска трупа?
ХОРАЦИО
На половин пай.
ХАМЛЕТ
На цял, на цял!
„Светът върви по свой закон,
а той, мой друже, стар е:
седеше Зевс на този трон —
сега седи… паун!“
ХОРАЦИО
Можехте и да го оставите римувано.
ХАМЛЕТ
О, драги ми Хорацио, залагам хиляда фунта33 за всяка дума на призрака! Видя ли, а?
ХОРАЦИО
Много добре, господарю.
ХАМЛЕТ
При думите за отровата?
ХОРАЦИО
Съвсем ясно беше!
ХАМЛЕТ
Ха-ха! Музика! Флейтистите! Дайте ги насам!
„Не му допадна нашата пиеса,
което значи, че… не му хареса!“
Хайде! Музика!
Влизат отново Розенкранц и Гилденстерн.
ГИЛДЕНСТЕРН
Добри ни господарю, разрешете ми няколко думи!
ХАМЛЕТ
Цяла история, ако искате!
ГИЛДЕНСТЕРН
Кралят, господарю…
ХАМЛЕТ
Да? Кралят какво?
ГИЛДЕНСТЕРН
Той се оттегли в покоите си силно разстроен!
ХАМЛЕТ
От много ядене и пиене?
ГИЛДЕНСТЕРН
По-скоро от много гняв.
ХАМЛЕТ
За пръв път чувам, че от гняв можело да се получава разстройство. Вашата мъдрост би се проявила по-пряко, ако бяхте съобщили това на доктора, защото, ако река аз да му дам очистително, ще му се подуе и жлъчката!
ГИЛДЕНСТЕРН
Добри господарю, сложете речта си в рамки и не се дърпайте тъй необуздано от поръчката, която ми е възложена!
ХАМЛЕТ
Съвсем питомен съм, господине. Говорете!
ГИЛДЕНСТЕРН
Кралицата, ваша майка, е извънредно огорчена и ме изпрати при вас…
ХАМЛЕТ
Добре дошли!
РОЗЕНКРАНЦ
Не, добри ми господарю, тази учтивост не е истинска. Ако обещаете да ми дадете разумен отговор, аз ще изпълня нареждането на майка ви: ако не — ще ме извините, но моето оттегляне с ваше разрешение ще приключи мисията ми…
ХАМЛЕТ
Господине, не мога.
РОЗЕНКРАНЦ
Какво не можете, господарю?
ХАМЛЕТ
Да ви дам разумен отговор. Моят разум е болен. Но какъвто мога да ви дам, той е на ваше разположение или, по-точно — както казвате, — на разположение на майка ми. Та майка ми, казвате…
РОЗЕНКРАНЦ
Тогава тя каза така: че вашето държание я е хвърлило в смайване и удивление.
ХАМЛЕТ
О, дивен син, който може тъй да смае родната си майка! И нещо да следна по петите на това майчино удивление? Казвайте!
РОЗЕНКРАНЦ
Тя желае да поговори с вас в своята стая, преди да си легнете.
ХАМЛЕТ
Ще я послушаме дори и да ни е десет пъти майка! Още нещо да имате?
РОЗЕНКРАНЦ
Господарю, вие някога ме обичахте.
ХАМЛЕТ
И още ви обичам, кълна се в този чифт крадли и грабли!34
32
Дългите пера на шапките и изкуствените рози, украсяващи обувките, са принадлежали към актьорския костюм от Шекспирово време.