РОЗЕНКРАНЦ
Господарю, на какво се дължи това ваше разстройство? Вие сам си затваряте пътя към спасението, като отказвате да разкриете болката си пред своя приятел!
ХАМЛЕТ
Господине, нямам простор за напредване.
РОЗЕНКРАНЦ
Как е възможно това, когато имате словото на самия крал, че ще ви направи свой наследник на датския престол?
Влизат флейтисти.
ХАМЛЕТ
Да, господине, но, както се казва „трай, коньо…“ — поговорката е малко мухлясала, но… Ха, флейтистите! Може ли една флейта, за миг… А вие елате малко насам! Я ми кажете привичката, какво ме подлайвате ту оттук, ту оттам, сякаш искате да ме вкарате в примката, а?
ГИЛДЕНСТЕРН
О, господарю, ако усърдието ми е твърде дръзко, винете необузданата ми обич!
ХАМЛЕТ
Това не можах да го доразбера. Ще ни посвирите ли на тази флейта?
ГИЛДЕНСТЕРН
Не умея, господарю.
ХАМЛЕТ
Моля ви!
ГИЛДЕНСТЕРН
Вярвайте ми, не умея!
ХАМЛЕТ
Ама много ви моля!
ГИЛДЕНСТЕРН
Но, господарю, аз просто нямам понятие как се свири на нея!
ХАМЛЕТ
А то е тъй лесно, както да лъжеш. С палеца и другите пръсти управлявайте тези дупчици, вдъхнете й с устните душа и тя ще заговори с най-красноречива музика. Ето, виждате ли, това са дупчиците.
ГИЛДЕНСТЕРН
Да, но аз не мога да извадя от тях никакво благозвучие. Не владея това изкуство.
ХАМЛЕТ
Така. Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискун-че? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.
Влиза отново Полоний.
Бог да ви благослови, господине!
ПОЛОНИЙ
Принце, нейно величество иска да говори с вас, и то незабавно.
ХАМЛЕТ
Виждате ли онзи облак там как прилича на камила?
ПОЛОНИЙ
Да, вярно, същинска камила!
ХАМЛЕТ
Или по-скоро на невестулка?
ПОЛОНИЙ
Да, на невестулка! Особено гърбът й!
ХАМЛЕТ
А може би на кит, а?
ПОЛОНИЙ
Да, съвсем е като кит!
ХАМЛЕТ
Тогава ще дойда при майка си веднага…
(Настрани.) Повече от това не мога да лудея!…
Идвам веднага.
ПОЛОНИЙ
Ще съобщя.
Излиза
ХАМЛЕТ
„Веднага“ — лесно се казва! Оставете ме, приятели!
Излизат всички освен него.
Това е оня кобен час, във който
гробовете разчекват паст и адът
изригва гибел. В час такъв бих могъл
да пия топла кръв, да сторя нещо,
пред чийто вид денят ще потрепере!
Но тя е моя майка! О, сърце,
природната си връзка не забравяй,
не давай на Нероновия дух35
да се всели във тази здрава гръд!
Жесток ще съм, но не и извратен.
Ще я промуша със кинжална реч,
но от кинжала стой, ръка, далеч —
каквато да произнеса присъда,
не бива изпълнител да й бъда!
Излиза
ТРЕТА СЦЕНА
Зала в замъка.
Влизат Кралят, Розенкранц, Гилденстерн.
КРАЛЯТ
Не ми харесва и ще е опасно
за нас, ако оставим лудостта му
да си развява коня. Затова
гответе се за път! Ще ви подпишем
веднага пълномощните, така че
да тръгнете за Англия със него.
Престолът ни не бива да търпи
край себе си угрозите, които
умът му луд поражда всеки миг.
ГИЛДЕНСТЕРН
Ще се приготвим, господарю. Свята
е вашата боязън за онези
неизброими същества, които
живеят и се хранят покрай ваше
величество!
РОЗЕНКРАНЦ
И дребният живот
на всеки простосмъртен задължен е
да впряга всички сили на ума си,
за да се пази от вреда; но много
по-строг е този дълг за оня дух,
в зависимост от здравето на който
са хиляди. Когато крал почине,
въртопът на смъртта му всмуква всичко,
намиращо се в близост. Той е сякаш
грамадно колело, чиято ос
е закрепена върху стръмен връх
и от чиито зъбци са въртени
безчетни механизми; то щом рухне,
рой следствия сред грохот от съдби
с провала му надолу се търкалят.
35
Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.