Страната стене, щом въздъхва кралят!
КРАЛЯТ
Стегнете се без бавене за път —
налага се да спънеме нозете
на този страх, разхождащ се свободно
из двора ни.
РОЗЕНКРАНЦ
Ще бързаме, кралю.
Излиза заедно с Гилденстерн.
Влиза Полоний.
ПОЛОНИЙ
Кралю, принц Хамлет вече са запъти
към стаята на майка си. Сега
отивам да се скрия зад гоблена.
Аз знам, че тя ще му се скара строго,
но, както казахте — и то тъй мъдро! —
не ще е зле и някой безпристрастен —
понеже всяка майка си е майка —
да ги подслуша. Сбогом, господарю!
Преди да легнете, ще ви докладвам
за чутото.
КРАЛЯТ
Върви! Благодаря ти.
Полоний излиза.
Грехът ми гние и смърди до бога!
Най-първото проклятие господне
лежи отгоре му! Братоубийство!
Не мога да се моля! Страстно искам
и с ум желая го, но не, не мога!
Така е тежка моята вина,
че смазва волята ми и аз тъпча
на място като някой, пред когото
стоят две работи, а той бездейства
от колебания с коя да почне.
Ако съсирекът от кръв на братя
надебелил би двойно таз ръка —
проклета да е! — мигар на небето
не би достигнал дъжд да я измие
до снежна белота? И за какво
е милостта, щом не за да прощава
вините ни? Молитвата не е ли
от грях за да ни пази, но и също
да ни изпросва прошка, щом сгрешим
Небе, ще те погледна! Мойто дело
е зад гърба ми. Но какво да кажа?
„Прости ми, боже, гнъсното убийство
Но тъй не може. Аз владея още
онуй, зарад което съм убил;
престола си, съпругата си. Не!
Не може прошка да получи, който
задържа плячката от своя грях.
Тук долу, в този наш покварен свят
нерядко позлатената ръка
на престъплението отклонява
вървежа на законните; и даже
се случва някога да се откупи
с парите на откраднатото. Горе
е иначе. Извъртане там няма.
Деянието там лежи открито
и ний, на очна ставка с него, трябва
да отговаряме. Тогава как?
Остава да опитам какво може
да стори разкаянието. О,
какво не може то! Ала какво
пък може то, щом грешният не може
да се разкае? О, борба! О, мъка!
О, дух мой, пърхащ, за да се откъснеш
от лепкавия клей, и все по-страшно
затъващ в плена му! О, херувими,
помагайте ми! Да, ще се опитам!
Превийте се, корави колене,
и ти стоманено сърце, смекчи се
като хрущялче на новородено!
Кой знае, може би…
Коленичи.
Влиза Хамлет.
ХАМЛЕТ
Сега бих могъл да го свърша! Раз!
Докато моли се! И ще го сторя!
И тъй ще иде той на небесата,
и тъй ще бъда отмъстен!… Но чакай,
това би трябвало да се обмисли.
Един негодник е убил баща ми,
а аз, едничък негов син, отправям
негодника във рая!
Че туй не е разплата, а заплата!
Възнаграждение! Баща ми той
убил е в плътска дрямка, сит до гърло,
сред грях, разцъфнал като цвят през май“
и как е сметката му, господ знай,
но според нашите представи тука
тя там не ще е лека. И нима
ще отмъстя за него, като пратя
убиеца му към небето, тъкмо
измил духа си, е готов, пречистен
да се яви пред господния съд?
Не!
Обратно шпага! Издебни за него
по-страшен миг, когато хърка грозно
в пиянски сън или беснее в гняв,
комар играе или пък ругае,
или кръвосмесителства, или
затънал е във грях, при който няма,
и привкус от спасение — тогава
спъни го ти, така че със пети
да ритне небесата и стремглаво
към пъклото да полети надолу,
по-чер от него!… Майка ми ме чака…
Лекарството ти днес те отърва,
но жалки дни печелиш със това!
Излиза.
КРАЛЯТ (става)
Със думи там съм, но със дух съм тук,
а бог не дава слух на празен звук!
Излиза
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Стаята на Кралицата.
Влизат Кралицата и Полоний.
ПОЛОНИЙ
Пристига. Посмъмрете го добре!
Кажете му, че става нетърпим
със своите прищевки и че би се
опърлил вече, ако вий не бяхте
застанали таз вечер между него
и огъня. Аз тук ще се стая.
По-твърдо, значи!…
ХАМЛЕТ (отвън)
Майко! Майко! Майко!
КРАЛИЦАТА
Бъдете сигурен! По-бързо! Иде!
Полоний се скрива зад един гоблен.
Влиза Хамлет.
ХАМЛЕТ
Е, майко, какво има?
КРАЛИЦАТА
Ти много оскърби баща си, Хамлет!
ХАМЛЕТ
Ти много оскърби баща ми, майко!