КРАЛИЦАТА
Не ми отвръщай с този див език!
ХАМЛЕТ
И ти не питай с тоз фалшив език!
КРАЛИЦАТА
Какво ти става, Хамлет?
ХАМЛЕТ
А на теб?
КРАЛИЦАТА
Нима си ме забравил?
ХАМЛЕТ
Не, напротив —
това сте вий, кралицата, жената
на своя мъжов брат и — ах, защо ли?
и моя майка!
КРАЛИЦАТА
С теб май ще трябва да говори друг!
ХАМЛЕТ
Седнете и не мърдайте оттук!
Ще ви държа така, додето сложа
пред вас едно такова огледало,
че да се видите каква сте вътре!
КРАЛИЦАТА
О, господи! Нима ще ме убиеш?
Какво ще правиш? Помощ!
ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)
Помощ! Стражи!
ХАМЛЕТ (измъква шпагата си)
Какво? Ха! Плъх! На бас, че е нанизан!
Нанася удар през гоблена.
ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)
Убиха ме!
Умира
КРАЛИЦАТА
Какво направи, Хамлет!
ХАМЛЕТ
Не знам! Кой беше? Кралят ли?
КРАЛИЦАТА
О, боже!
Какво безсмислено и страшно дело!
ХАМЛЕТ
Почти като мъж царствен да убиеш
и с брат му след това гнездо да свиеш!
КРАЛИЦАТА
„Убиеш“?
ХАМЛЕТ
Да, вий правилно сте чули!
Разгръща гоблена и открива трупа на Полоний
Прощавай, бедни многознаещ глупчо!
За по-висок те взех. Сега разбра,
че престараването е опасно…
Вий стига там сте чупили ръце!
Седнете тук! Аз вашето сърце
сега да поразчупя, ако то е
все още от чупливо същество
и сластните ви навици не са го
втвърдили чак дотам, че да е вече
непроницаемо за всяко чувство!
КРАЛИЦАТА
Какво съм сторила, та ми говориш
със толкоз груб език?
ХАМЛЕТ
Такова дело,
което черни румения чар
на скромността, преструвка назовава
девическия свян, венеца скъсва
от челото на чистата любов
и лепва й клеймото на позора.
Със комарджийска клетва изравнява
годежния обет; такова дело,
което прави договора брачен
кух, без душа във него, и превръща
светата вяра във поток от думи!
Ликът небесен се черви, чертите
на плътната ни твърд мрачнеят, сякаш
при второто пришествие, пред туй
ужасно дело!
КРАЛИЦАТА
Дело много страшно,
щом обвинителят тъй гръмко почва!
ХАМЛЕТ
Сравнете тоз портрет със този тука!
На тях представени са двама братя.
Повгледайте се в този! Каква хубост!
Чело на Зевс и къдрици на Феб,
очи на Марс, внушаващи покорство,
изящна стойка — сякаш, че Меркурий
е кацнал току-що на росен връх,
целуващ небесата! Чуден сбор
от качества, под които всеки бог
печат е сложил, казвайки: „Човек е!“
И тоз човек преди бе ваш съпруг.
Сега се вгледайте във този тук!
Това е пък съпругът ви сега.
Разяден от главнята житен клас,
почернил с нея здравия си брат!
Нима сте сляпа! Подир туй чудесно
планинско пасбище да се гоите
в туй черно блато! А? Нима сте сляпа!
Не казвайте „любов“! На ваша възраст
разгонът на кръвта е мирен, кротък
и вслушва се във разума, а где
е този разум, който би сменил
това с това? Навярно сетива
вий имате — нали все пак сте жива, —
но сигурно сковал ги е паралич,
защото няма лудост на земята
и няма сетива, които тя
така да заблуди, че да не им
остави начин да направят избор
при тази разлика. Та що за дявол
играл си е със вас на сляпа баба!
Чрез поглед само, опипом, на слух,
със обоняние, с едно-едничко
от тези сетива, дори със болен
остатък от кое да е от тях
не би сгрешила друга! О, свенливост,
къде е твоята руменина?
Размирен ад, щом ти така бунтуваш
плътта на възрастни съпруги, нека
нравствеността на огнената младост
да бъде восък, който се разтапя
от пламъка и! Нека отсега
не бъде срамно туй, че жарка страст
повлича ни, щом сам студът пламти
и разумът му сводничи!
КРАЛИЦАТА
Спри, Хамлет!
Извърташ ти очите ми навътре,
към моята душа и аз във нея
чернилка виждам на петна, които
не ще излязат!
ХАМЛЕТ
И да се търкаляш
във мазното легло на похотта,
запарена от пот, порок, поквара,
сред дъх на кочина!
КРАЛИЦАТА
Не говори!
В ушите ми ножове ти забиваш