О, стига, Хамлет!
ХАМЛЕТ
Със един убиец,
подлец, неструващ даже десетинка
от двайстата на твоя бивш съпруг!
Мошеник-крал! Крадец на власт! Джебчия,
видял на рафта скъпа диадема
и мушнал я във джоба си!
КРАЛИЦАТА
О, стига!
Влиза Призракът.
ХАМЛЕТ
Крал в кръпки! Крал-парцал!…
Закрийте ме с крилете си, на помощ
небесни стражници! Какво желаеш,
възвишен образ?
КРАЛИЦАТА
Боже! Той е луд!
ХАМЛЕТ
Не искаш ли да смъмриш своя син,
че — вял и муден — твоята повеля
до днес не е превърнал в страшно дело?
Кажи!
ПРИЗРАКЪТ
Не ме забравяй! Дойдох да наточа
отново притъпената ти воля!
Но виж как майка ти се гърчи в ужас.
Спаси я от душевната борба!
Въображението действа мощно
на немощните. Говори й Хамлет!
ХАМЛЕТ
Какво ви е, мадам?
КРАЛИЦАТА
На тебе, синко,
какво ти е, та гледаш в празнотата
и разговаряш с въздуха безплътен?
През твоите очи надзъртат, сякаш
през бойници, налудничави мисли,
а на главата ти с прическа гладка
като бойци, наскачали от сън
при знака за тревога — всички косми
са щръкнали нагоре, сякаш живи!
О, синко, върху лудия си жар
пръсни спокойствие! В какво се взираш?
ХАМЛЕТ
О, в него! В него! Виж го как е блед!
Със този образ и със тази участ
той камъка би трогнал!… О, недей,
недей ме гледа с тъжния си взор!
Кроежите ми твърди ще размекнеш
и току-виж, пролял съм, без да искам,
сълзи наместо кръв!
КРАЛИЦАТА
С кого говориш?
ХАМЛЕТ
Не виждате ли нищо там?
КРАЛИЦАТА
Не, нищо,
макар че виждам туй, което има.
ХАМЛЕТ
И нещо ли не чухте?
КРАЛИЦАТА
Нищо друго
освен нас двамата!
ХАМЛЕТ
Но ей го! Тръгна!
Баща ми! Като приживе облечен!
Там! Гледате! Сега прекрачва прага!
Призракът излиза.
КРАЛИЦАТА
О, синко, туй е плод на твоя мозък.
Възбудата е майсторка да ражда
безплътни привидения.
ХАМЛЕТ
Възбуда?
На китката ми, майко, пулсът бие
тъй равно, както вашия, и точно
с тъй здрава музика. Това, което
ви казах, не е лудост. Ако щете,
ще го повторя пак, а лудостта
отскочила би от подобен изпит.
За своето спасение, о, майко,
не се церете с благия балсам
на туй, че лудостта ми — не грехът ви —
говори тук: той външно ще покрие
с коричка тънка язвата, но вътре
гнойта ще работи и ще разяжда
душата ви със своята зараза!
Признайте си вината пред небето,
разкайте се за миналия грях
и избегнете бъдния; недейте
на бурените хвърля тор, та двойно
да избуят! Простете ми туй слово —
нали в тез тлъсти времена доброто
е длъжно да се кланя на порока
за разрешение да го спаси!
КРАЛИЦАТА
Сърцето ми на две разкъса, Хамлет!
ХАМЛЕТ
О, захвърлете злата половина
и само със добрата заживейте!
Спокойна нощ! Спокойна! Не в леглото
на чичо ми! Недейте там отива!
Тоз дявол — навикът, за туй навикван,
че ни навлича дрехата на злото,
и като ангел може да помогне
във чистите одежди да се върнем.
Въздръжте се за тази нощ. А после
ще е по-лесно; после още по…
Привичката променя склонността
и с чудодейна сила ни спасява
от сатаната! Майко, лека нощ!
Ще ви поискам благослов, когото
и вий си го поискате от Горе…
За господина много съжалявам,
но, явно, бог ме е избрал за свой
слуга и бич, та тъй да ни накаже,
чрез мене него и чрез него мен.
Ще му подиря място и ще зная
за неговата смърт да отговарям,
където трябва. Майко, лека нощ!
Бях груб към вас, но от любов обзет,
а почна зле и злото е напред!
И още нещо…
КРАЛИЦАТА
Но какво да правя?
ХАМЛЕТ
Не туй, което казвам ви. Напротив,
легнете със шопара си и нека
той щипе ви и нарече „мишленце“
и срещу две целувки дебелашки
и малко сластен гъдел зад врата
издайте му, че аз не съм побъркан,
а само се преструвам! Нека знае!
Нима възможно е една кралица
да скрие от един подобен прилеп,
котак, жабок такава ценна тайна!
Напротив, вий напук на всеки разум
и предпазливост точно повторете
историята за оназ маймуна,