военната ни мощ — а твоят белег
от датски меч все още аленее,
и плаща ни страхът ти доброволно
редовна дан, — то, убеден съм, няма
да пренебрегнеш висшата ни воля,
изказана в писма, които искат
от тебе незабавна смърт за Хамлет.
Ти дай ми я, Британецо, защото
в кръвта ми той бесува като треска.
От тебе искам да ме изцериш!
И в радостта, щом знам, че жив е той,
за мене няма радост и покой!
Излиза.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Равнина в Дания.
Влизат Фортинбрас, Капитан и войници в поход.
ФОРТИНБРАС
Предай приветите ми, капитане,
на датския владетел и кажи му,
че Фортинбрас го моли да пропусне
войската му през своята земя
съгласно уговорката. Ти знаеш
къде е срещата ни. Ако кралят
желае нещо друго, ние лично
ще се явим пред него. Тъй кажи му.
КАПИТАНЪТ
Разбрано, господарю.
ФОРТИНБРАС
С бавен ход!
Излизат всички освен Капитана.
Влизат Хамлет, Розенкранц, Гилденстерн и други.
ХАМЛЕТ
Каква е, капитане, таз войска?
КАПИТАНЪТ
Норвежка.
ХАМЛЕТ
Где отправена?
КАПИТАНЪТ
Към Полша.
ХАМЛЕТ
А кой я води, мога ли да зная?
КАПИТАНЪТ
Принц Фортинбрас по висшата повеля
на чичо си, норвежкия владетел.
КАПИТАНЪТ
Война за цяла Полша или само
за някой спорен граничен участък?
КАПИТАНЪТ
Ако говорим честно, за едно
парче земя, което няма друго
освен едничко голото си име.
За него аз не давам пет дуката
и повече от толкова Полякът
или Норвежецът не биха взели,
ако рекат да го дадат на търг.
ХАМЛЕТ
Тогаз Полякът няма да го брани.
КАПИТАНЪТ
Напротив, то пращи от гарнизони!
ХАМЛЕТ
Две хиляди погубени живота
и двайсет хиляди дуката няма
да сложат край на този спор за сламка.
За кралствата излишък и покой
са таен гнойник, който свойта гной
излива в тялото и носи смърт
без видими причини. Капитане,
благодаря ви.
КАПИТАНЪТ
Сбогом, господине.
Излиза.
РОЗЕНКРАНЦ
Ще продължим ли пътя, господарю?
ХАМЛЕТ
Вий тръгвайте! След малко ще ви стигна.
Излизат всички освен Хамлет.
Как всичко ме упреква и пришпорва
дръгливата ми мъст. Какво тогаз е
човек, ако за главно благо има
да хърка и да плюска? Скот и толкоз!
Той, който сътворил ни е със разум
тъй светъл, че да помни и предвижда,
едва ли ни е дал тоз дивен дар,
за да мухлясва, неизползван, в нас.
А ето аз — дали е скотска мудност,
или привичка сто пъти да мисля
при всяка стъпка (мислене, в което
разумността е всъщност само четвърт,
а другите три четвърти са страх!) —
не знам защо, но само мънкам. „Трябва
да се извърши туй!“, макар че имам
способност, воля, средства, всичко нужно,
да го извърша! Примери огромни
като земята тласкат ме към дело.
Да вземем само туй грамадно войнство,
предвождано от принц и млад, и крехък,
но чийто дух, издуван от прекрасна
честолюбивост, плези се на всички
превратности и свойта тлен излага
на случай и на смърт заради празна
черупка от яйце. Да си велик
не значи безпричинно да се дърлиш,
но означава повод за разправа
да виждаш и във сламката, когато
на карта е честта ти. Но тогава
как аз, в чиято кръв и ум вопият
убит баща и развратена майка,
и все пак дремя, как издържам аз
да гледам тез две хиляди войници,
които зарад нечий блян суетен
отиват към гробовете си сякаш
към своите легла, във бой за дребно
парче земя, в която няма площ
да се разгърнат в бой и няма пръст
да си погребат мъртвите? О, срам!
От днеска, мисъл, в кръв бъди облята
или за никаква недей се смята!
Излиза
ПЕТА СЦЕНА
Стая в замъка.
Влизат Кралицата, Хорацио и един Благородник.
КРАЛИЦАТА
Не, не желая да говоря с нея.
БЛАГОРОДНИКЪТ
Но тя упорства! И не е с ума си!
Мадам, бедата й извиква милост!
КРАЛИЦАТА
Какво желае?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Плаче за баща си,
говори, че е чула за коварства,
без повод скача, бие се в гърдите
и бъбре смътни работи. Речта й
не казва нищо, но неясността
във нея кара хората да търсят —