те зяпат я в устата и нагаждат
към свойте мисли нейните слова,
които — подкрепени от неспирни
игри на образа и на ръцете —
на всекиго се струват пълни с нещо
неясно, но покъртващо все пак!
ХОРАЦИО
Поговорете с нея, ваша милост!
Тя може да посее зли догадки
сред някои размирни умове.
КРАЛИЦАТА
Пуснете я да влезе!
Благородникът излиза.
Настрани.
Порокът, който в съвестта си крия,
съзира зло във всяка дреболия
и с мнителност изпълнен е такава,
че сам от много скришност се издава!
Влиза Офелия, водена от Благородника.
ОФЕЛИЯ
Къде е несравнимата кралица
на Дания?
КРАЛИЦАТА
Офелия! Ела!
ОФЕЛИЯ (пее)
„— Как да разпозная, драга
кой е твой любим?
— Той във плащ е и с тояга
като пилигрим.“36
КРАЛИЦАТА
Каква е тази песен, чедо мое?
ОФЕЛИЯ
Какво казахте? Не, чуйте само:
„— Моме, твоят мил красавец
спи под хладна пръст,
при нозе му — росен здравец,
при глава му — кръст.“
Ох, ох!
КРАЛИЦАТА
Офелия, какво ти е?
ОФЕЛИЯ
Не, чуйте:
Пее
„Във саван с цветя почива…“
Влиза Кралят.
КРАЛИЦАТА
О, гледайте, съпруже!
ОФЕЛИЯ (пее)
„… твоят млад герой.
Който мине, го облива…
без сълзи безброй.“
КРАЛЯТ
Как сте, мила девойко?
ОФЕЛИЯ
Благодаря, да ви го връща бог! А казват, че кукумявката била хлебарска дъщеря37. Господи, ние знаем какво сме, но не знаем какво можем да станем! Да благослови бог трапезата ви!
КРАЛЯТ
Намек за баща й!
ОФЕЛИЯ
Моля ви да не говорим за това. Пък ако ви питат какво значи, казвайте така:
Пее.
„— На Валентиновден заран
вратата отлости
и валентинка ще ти стана38
ако ме искаш ти!
Тъй каза тя. И до зората
пристана му сама.
А след зората бе момата
не толкова мома.“
КРАЛЯТ
Нещастна Офелия!
ОФЕЛИЯ
Да, да. Ето, без да се заричам. Сега свършвам:
Пее
„Моми, любов недейте дава
без булчински венец!
Мъжът туй чака, не прощава,
подлеца му с подлец!“
Сега тя казва: — „Нали щеше
да се венчаеш с мен!…“
„— Щях, честен кръст, ако не беше
тоз Валентиновден!“
КРАЛЯТ
От колко време е така?
ОФЕЛИЯ
Надявам се, че всичко ще се оправи. Трябва да имаме търпение. Но не мога да не плача, като си помисля, че са го сложили в хладната пръст. Трябва да съобщим на брат ми. Благодаря ви за добрия съвет. Каляската ми, моля! Лека нощ, госпожи! Лека нощ, мили госпожи, лека нощ, лека нощ!
Излиза
КРАЛЯТ
След нея! И наглеждайте я, моля!
Хорацио излиза.
Така отравя само тежка скръб
и тя извира явно от смъртта
на нейния баща. Но чувай още!
Гертруда, о, Гертруда,
нещастията тръгнат ли, те идат
не поотделно като съгледвачи,
а в гъсти полкове. Смъртта най-първо
на нейния баща. След туй синът ви
в изгнание, наложено при туй
от неговата лудост. Към това,
народът в настроения нездрави,
подхранвани от слухове за края
на бедния Полоний. (И сглупихме,
че закопахме го надве-натри!)
Офелия, откъсната от своя
разсъдък — тази искра, без която
човек е само сянка или звяр.
И най-подир — беда по-зла от всички —
вестта, че брат й тайно бил се върнал
от Франция и мрачен като облак
от лоши подозрения, допускал
дърдорковци различни да му тровят
слуха със злоумишлени брътвежи
за края на баща му, във които
необходимостта да се запълни
незнанието с нещо, току-виж,
не се поколебала да намеси
и нашата особа. О, Гертруда,
тоз залп от бедствия, летящ към мене,
убива ме с излишъци от смърт!
Шум отвън. Влиза Вестител.
КРАЛИЦАТА
Ах, господи! Какъв е този шум?
КРАЛЯТ
Швейцарската ми стража39! Да застанат
на входа! Какво има?
ВЕСТИТЕЛ
Господарю,
спасявайте се, не губете време!
И океанът, насипи надхвърлил,
не гълта сушата с такава скорост,
с каквато младият Лаерт начело
на сбирщина метежници залива
пазачите ви! „Крал“ сганта му вика
и — сякаш този свят тепърва почва
36
Образът на пилигрима — поклонник, тръгнал към своята светиня — е традиционен за влюбения от Шекспирово време.
37
Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка.
38
В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.
39
Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници.