и няма още нрави, обичаи,
върху които се крепи редът —
крещи неистово: „Да изберем
Лаерт за крал!“ И шапки, и ръце
приветстват този избор до небето:
„Лаерт да бъде крал! Лаерт — наш крал!“
Шум отвън.
КРАЛИЦАТА
Как бодро лаят в грешната следа!
На крив сте път, неверни датски псета!
КРАЛЯТ
Изкъртиха вратите!
Влиза Лаерт, следван от Датчани.
ЛАЕРТ
Къде е този крал? Вий стойте вън!
ДАТЧАНИ
Не, не, да влезем!
ЛАЕРТ
Моля ви да бъда
оставен тука сам!
ДАТЧАНИ
Добре, добре!
ЛАЕРТ
Благодаря ви. Стойте зад вратата!
Датчаните излизат.
Баща ми де е? Искам го от тебе,
подлецо коронован!
КРАЛИЦАТА
Успокой се,
добри Лаерте!
ЛАЕРТ
Едничка капка кръв спокойна в мен
ще нарече баща ми „рогоносец“
и ще жигоса лилийното чело
на майка ми със знак „мръсница“!
КРАЛЯТ
Казвай,
защо като Гигантите и ти
на бунт се вдигаш срещу своя Зевс?40
Гертруда, остави го и не бой се:
ограда от божественост предпазва
кралете, тъй че подлата измяна
през нея само може да надзърта,
без нищо да ни стори. Е, Лаерте?
Да чуем от какво си разярен!
Недей го дръж, Гертруда! Казвай, хайде!
ЛАЕРТ
Где е баща ми?
КРАЛЯТ
Мъртъв.
КРАЛИЦАТА
Кралят няма
вина в това!
КРАЛЯТ
Не му пречи! Да пита!
Л АЕРТ
От що умря? Усукване не искам!
По дяволите клетвите за вярност
в дън бездните обетите към трона,
във ада земен и божествен съд!
Изправен пред небето, заявявам,
че ни от тоя, ни от оня свят
не ме е страх! Каквото ще да става,
КРАЛЯТ
Че кой те спира?
ЛАЕРТ
Мен ли? Мен цял свят
не може да ме спре! Дълга си зная,
а средствата си ще пестя, така че
да стигнат при разплащането!
КРАЛЯТ
Момко,
като разпитваш от какво баща ти
напусна този свят, дали си вписал
във свойта мъст, че смяташ да съсипеш
като щастливец на комар — еднакво
и враг, и свой, и губещ, и печелещ?
ЛАЕРТ
Не, само неговите врагове!
КРАЛЯТ
Не искаш ли тогава да ги знаеш?
ЛАЕРТ
Приятелите на баща си в тези
обятия широки ще прегърна
и всеотдаен като пеликан,41
с кръвта си ще ги храня!
КРАЛЯТ
Ето думи
на честен син и верен благородник!
Това, че пръст аз нямам във смъртта
на татко ти и че скърбя за него,
ще видиш с разума си, както виждаш
деня с окото си…
Гласове отвън: „Пуснете я да влезе!“
ЛАЕРТ
Какво е туй?
Влиза отново Офелия.
О, жарка ярост, мозъка стопи ми!
Триж солени сълзи, изсушете мрака
на моите очи! За тази гледка,
кълна се, ще мъстя, дорде везната
се наклони към мен! О, майска роза,
Офелио, сестрице моя скъпа!
Възможно ли е младият й разум
невъзвратим да е като живота
на бедния ни старец? О, уви!
Кръвта е нежна в обичта и често
ни кара да изпращаме след своите
покойници обични ценна част
от себе си!
ОФЕЛИЯ (пее)
„В открит ковчег лежеше той.
Ой-ой-ой!
Окъпан от сълзи безброй…“
Сбогом, гълъбе мой!
ЛАЕРТ
Към мъст да ме зовеше с умни думи,
не би ме убедила тъй, сестрице!
ОФЕЛИЯ
Вие прощавайте: „Хопа-хей! Хопа-хей!“ Вижте как хубаво излиза. А кой открадна дъщерята на господаря? Домоуправителят. Голям хитрец е той!
ЛАЕРТ
В туй нищо има повече от нещо!
ОФЕЛИЯ
Ето незабравки — те са за спомен. Любов моя, не ме забравяй! А това е теменуга — не мисли за друга!
ЛАЕРТ
Не, има разум в лудостта й! „Спомени“, „мисли“ — за нещо намеква!
ОФЕЛИЯ
А това са кученца и камшиченца за вас. А момината сълза е за мен. За вас и за мен тези седефчета. В неделен ден може да им викаме „божа милост“. Но вие ще ги носите не затова… Ето една паричка. На вас исках да ви дам виолетки, но те увехнаха, като умря баща ми. Казват, че починал по християнски…
Пее.
„О, радост моя, Робин,
о, Робин, мили мой! …“
ЛАЕРТ
40
Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.