Дори печал, страдание, покруса
превръща тя във чар и мила прелест!
ОФЕЛИЯ (пее)
„Нима не ще си дойде той?
Сама ще ме остави той?
Далеч е, далеч,
няма връщане веч.
Своя раб, отче наш, упокой!
Брада той имаше от сняг!
Коса той имаше от сняг!
Със мене и ти
се моли да прости
греховете му господ всеблаг!“
И на нас всички ни! Господи, прости грешните ни души! Бог да ви закриля!
Излиза.
ЛАЕРТ
О, боже, виждаш ли това?
КРАЛЯТ
Лаерте,
аз трябва да участвувам в твойта скръб
или лишаваш ме от мое право.
Върви и подбери измежду свойте
най-мъдрите и нека те ни чуят
и кажат кой от двама ни е прав:
ако намерят върху краля сянка
от пряка или косвена вина,
ний за възмездие ще ти дадем
престол, земи, живот и всяко нещо,
което имаме: ако обаче
ни оправдаят, довери се нам
и нека заедно подирим средство
да облекчим духа ти!
ЛАЕРТ
Тъй да бъде!
Безвестната му смърт и туй така
прибързано и скришно опело —
без меч, трофеи, почести и блясък —
о, всичко туй вопие до небето
за изясняване!
КРАЛЯТ
И ще го имаш.
А щом откриеш истината ти,
голямата секира ще свисти!…
Елате с мен!
Излизат
ШЕСТА СЦЕНА
Друга стая в замъка.
Влизат Хорацио и Слуга.
ХОРАЦИО
Със мене лично? Що за хора са?
СЛУГАТА
Моряци. Носели писма за вас.
ХОРАЦИО
Добре, пусни ги!
Слугата излиза.
Не знам кой друг би могъл да ми прати
отнякъде привет освен принц Хамлет.
Влизат моряци.
МОРЯК
Да ви закриля бог, господине!
ХОРАЦИО
И теб също, драги!
МОРЯК
От вашите уста, господине, в неговите уши! Имам едно писмо, господине, от посланика, дето беше на път за Англия. За вас е, ако се казвате Хорацио, както ни рекоха тука вашите.
ХОРАЦИО (чете)
„Хорацио, когато прочетеш тези редове, помогни на двамината, които ги носят, да стигнат до краля. Те имат писма за него. С две думи: още на втория ден от плаването забелязахме, че ни преследва добре въоръжен пиратски кораб. Тъй като бяхме по-бавни, вдъхнахме си принудителна храброст и в схватката аз се оказах на вражеската палуба. В същия миг корабите се разделиха така, че останах пленник на разбойниците. Те се отнесоха с мен като великодушни грабители, но си знаят работата, тъй че се наложи да им направя известна услуга. Съдействувай писмата ми да стигнат до краля и след това лети към мен, сякаш смъртта е по петите ти. Имам нещо да ти прошепна на ухото — ще онемееш, като го чуеш! И все пак то е от дребен калибър в сравнение с главното. Двамината ще те доведат при мен. А Розенкранц и Гилденстерн продължиха към Англия. И за тях имам доста неща да ти разказвам. Поздрав.
Твой — както знаеш — Хамлет“
Елате с мене — ще проправя път
за вашите писма. И то най-бързо,
защото после ще ме отведете
при оня, който ви е пратил с тях!
Излизат
СЕДМА СЦЕНА
Друга стая в замъка.
Влизат Кралят и Лаерт.
КРАЛЯТ
Сега по съвест трябва да подпишеш
за мене оправдателна присъда
и във сърцето си да ме приемеш,
понеже сам узна, че този, който
погуби благородния ти татко,
е искал мойта смърт.
ЛАЕРТ
Така излиза.
Но обяснете ми: защо за тези
така престъпни действия вий сметка
не му подирихте, тъй както мъдрост,
достойнство, бдителност и безопасност
са искали от вас?
КРАЛЯТ
По две причини,
които може би за теб са крехки,
но не за мене: първата е в туй,
че майка му, кралицата, живее
от неговия поглед, а пък аз —
за зло или добро — съм свързан тялом
и духом с нея, както са звездите
със свойте сфери; втората причина
да не желая явната разправа
е в туй, че простолюдието храни
към принца толкова дълбока обич,
че миейки недъзите му с нея,
могло би — както оня извор, който
превръщал клонките във ценен камък —
оковите му да превърне в чест,
пък аз не ща стрелите ми — уви,
за вятър като този твърде леки! —
наместо да улучат свойта цел,
обратно да се върнат към лъка ми.
ЛАЕРТ
И тъй загубих аз един баща,
какъвто няма втори, и заварих
побъркана от скръб една сестра,