която беше — ако имат смисъл
похвалите, обърнати назад —
между девиците на този свят
нестигнат връх! Но мойта мъст ще дойде!
КРАЛЯТ
За нея се не бой! Недей мисли,
че сме от толкоз меко вещество,
та да си казваме: „Каква забава!“,
когато непосредствена опасност
ни друса за брадата. Само чакай!
Баща ти ний обичахме, а също
обичаме и себе си, а туй
ти казва, вярвам…
Влиза Вестител.
Да? Какво ми носиш?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Писма, кралю. От Хамлет. Туй за вас е,
а туй е за кралицата.
КРАЛЯТ
От Хамлет?
А кой ги е донесъл?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Моряци, казват. Клавдио е взел
от тях писмата и ми ги предаде.
КРАЛЯТ
Изслушай ги, Лаерте!… Ти върви!
Вестителят излиза.
КРАЛЯТ (чете)
„Велики и всесилни, известявам ви, че бях изхвърлен гол на брега на вашето кралство. Утре ще попрося от вас разрешение да се явя пред царствения ви взор. Тогава — след като ви замоля да ми простите — ще ви изложа причината за моето ненадейно и свръхстран-но завръщане.
Хамлет“
Недоумявам! Всички ли се връщат?
Или това е някаква измама?
ЛАЕРТ
А чий е почеркът?
КРАЛЯТ
На Хамлет. „Гол“?
А в послеписа казва „сам“. Ти как
би обяснил това?
ЛАЕРТ
И аз в мъгла съм,
ваше величество, но нека дойде!
Съгрява скръбната ми гръд таз мисъл,
че жив съм да му кресна във лицето:
„Така ли го направи?“
КРАЛЯТ
Щом е тъй —
че как е станало? Но, явно, тъй е! —
Ще слушаш ли съвета ми, Лаерте?
ЛАЕРТ
Докрай, кралю, освен ако е той
съвет за мир!
КРАЛЯТ
За твоя собствен мир е.
Ако се върне, пътя си прекъснал,
и ми откаже да отплава пак,
намислих да го увлека към подвиг,
узряващ в моя ум, при който той
смъртта си ще намери непременно,
и то така, че върху нас и лъх
от подозрение не ще повее;
да, майка му дори ще вземе всичко
за злополука.
ЛАЕРТ
Ваш съм, господарю,
особено ако във този план
съм аз оръдието!
КРАЛЯТ
Ти ще бъдеш!
Докато бе в чужбина, така много —
и то пред Хамлет — хвалеха една
от твоите способности, с която
си бил блестял, говореше се. Сборът
от всичките ти дарби не пося
тъй много завист в него, както туй
едничко качество, и то от тези,
които не ценя.
ЛАЕРТ
Кое е то?
КРАЛЯТ
Перце за шапката на младостта!
Но някога от полза. На младежа
върви небрежно метнатият плащ,
тъй както тежкият самур приляга
на стареца. Тук, в двора, бе на гости
преди два месеца един нормандец.
Воювал съм с французите и знам ги —
добри ездачи. Ала този беше
магьосник, пуснал корени в седлото!
Такива чудеса направи с коня,
така се беше присадил и сраснал
със благородното четириного
и тъй надхвърли моите представи,
че аз не можех да измисля всички
игри и фокуси, които стори
с ездата си!
ЛАЕРТ
Нормандец?
КРАЛЯТ
Да, нормандец.
ЛАЕРТ
Ламорд, басирам се!
КРАЛЯТ
Да, точно той!
ЛАЕРТ
Познавам го. Най светлият брилянт
на цяла Франция!
КРАЛЯТ
Та той похвали
високо твойта ловкост във игрите,
а за фехтовката ти заяви,
че щяло да е зрелище прекрасно,
ако се бил намерел някой, който
да ти е равен в нея. Според него
французките фехтовчици пред тебе
загубвали — разказваше — око,
кураж, подвижност. Тези му похвали
така отровиха със завист Хамлет,
че той жадува да те види тука,
за да кръстоса шпагата си с теб.
А туй за нас…
ЛАЕРТ
Какво „за нас“, кралю?
КРАЛЯТ
Баща ти, момко, беше ли ти скъп,
или ти само си портрет на скръб,
лик без душа?
ЛАЕРТ
Защо такъв въпрос?
КРАЛЯТ
Аз вярвам, че обичал си баща си,
но всяка обич с времето се ражда
и с времето мени се и отслабва.
Самият неин плам отлага пепел,
нагар, от който тя мъжди и гасне,
и няма вечност чувството, защото
от своето разпалване доброто,
подобно възпаление в гръдта,
само се задушава. Онова,
което някой „иска“ да направи,