ХОРАЦИО
Какво, принце?
ХАМЛЕТ
Как мислиш, дали Александър Велики е изглеждал така в пръстта?
ХОРАЦИО
Без разлика, принце.
ХАМЛЕТ
И така е смърдял? Пфу!
Оставя черепа на земята.
ХОРАЦИО
Точно така, принце.
ХАМЛЕТ
До каква долна служба можем да паднем, Хорацио! Защо да не проследим мислено царствения прах на Александър, докато го видим как запушва дупката на някоя бъчва?
ХОРАЦИО
Би било малко изкуствено, принце.
ХАМЛЕТ
Никак, честна дума! Трябва само без предубеждения да се следва пътят на вероятностите. Ето така: Александър умира. Александър е погребан. Александър се превръща в прах. Прахът е земя. От земята правим замазка. Защо сега с тази замазка, в която Александър Велики се е превърнал, да не можем да затулим една бъчва с пиво. Или да замажем един зид.
„От вятър може би ни пази зиме
тоз, който нявга Цезар бе на име;
пред него в ужас тръпнеше земята —
сега затулва дупка във стената.“
Но тихо! Стой! Кой там пристига? Кралят.
Влизат носачи с ковчег, следван от Кралят, Кралицата, Лаерт, свита и свещеник.
Кралицата. Придворните. Кого ли
погребват? С тъй сакато опело?
Това е знак, че клетникът, отчаян,
живота си самичък е отнел.
Изглежда, знатен. Скрий се да ги видим!
Двамата се отдръпват встрани.
ЛАЕРТ
А другите обреди?
ХАМЛЕТ
Този там
е младият Лаерт. Добро момче.
ЛАЕРТ
А другите обреди?
СВЕЩЕНИКЪТ
Опелото
бе разширено, докъдето можем.
При тъй неясна смърт, ако редът ни
не беше изменен от висша воля,
до праведния съд тя би лежала
в неосветена пръст и вместо химни
чирепи, камъни и тръне щяха
с проклятия към нея да хвърчат.
А ней бе разрешен венец девичи,
саван в цветя и погребален звън.
ЛАЕРТ
И толкоз?
СВЕЩЕНИКЪТ
Толкоз. Бихме осквернили
свещения обред, ако изпеем
за нея „Упокой“ като за всички,
починали във мир.
ЛАЕРТ
Тогава нека
лежи в пръстта и росни теменужки
от чистото й тяло да поникнат!
Но знай от мен, духовнико бездушен,
че моята сестра ще стане ангел,
а ти ще виеш в пъкъла!
ХАМЛЕТ
Какво?
Красивата Офелия?
КРАЛИЦАТА (хвърля цветя)
Цветя за цветето! Прощавай, мила!
Аз виждах в теб жена за моя Хамлет
и готвех се с цветя да украся
леглото ви, не хладния ти гроб.
ЛАЕРТ
О, тройно зло, десетократно тройно
се струпай над проклетата глава
на оня, който със злодейско дело
лиши я от сияйния й разум!
Недейте я засипва! Още миг!
Да я прегърна за последен път!
Скача в гроба.
Сега затрупайте ни, жив и мъртва,
дорде пръстта надхвърли Пелион44
и вдигне се над облачния лоб
на древния Олимп.
ХАМЛЕТ (излиза напред)
А кой е този,
чието отчаяние безмерно
достига светилата на небето
и те като слушатели се спират
омаяни? Туй аз съм — Хамлет Датски!
ЛАЕРТ
Душата ти да грабне сатаната!
Нахвърля се върху Хамлет.
ХАМЛЕТ
Не е добра молитвата ти! Махай
ръцете си от гърлото ми! Знай, че
макар и да не съм свадлив, във мене
тук вътре има нещичко опасно,
което те съветвам да избягваш!
Ръцете долу!
КРАЛЯТ
Да се разтърват!
КРАЛИЦАТА
О, Хамлет! Хамлет!
ВСИЧКИ
Господа!
ХОРАЦИО
Недейте!
Спокойно, принце!
Разделят борещите се.
ХАМЛЕТ
Аз по тоз въпрос
ще се разправям с него, докогато
склопя очи!
КРАЛИЦАТА
По кой въпрос, о, синко?