Същински бухал.
— Зависи как те гледат и кой те гледа — отвърна най-после Мендел, след като доста се бе колебал, напразно търсейки по-добър отговор.
Мълчание.
„Трябваше да излъжа, помисли Мендел, защо не излъгах?“ И когато видя на устните й да се изписва нещо като тъжна полуусмивка, угризенията му се усилиха.
Дойде отново в щетъла след месеци. В навечерието на шабат. Мразовит, но слънчев ден, поне сутринта, защото после небето постепенно започна да се заоблачава; обръщаше го на сняг. Мендел Визокер наистина бе ходил на юг, в Тернопол; прекарал бе две седмици и за малко да остане там завинаги, толкова тамошната му жена, една друговерка, се беше престарала в умението си. Беше избягал още по̀ на юг, беше кръстосвал Украйна, стигнал беше чак до Одеса. Сега се връщаше, на път за Данциг, бе забогатял почти с четиристотин и петдесет рубли.
В щетъла отиде направо в къщата на Реб Натан, но за момент се поколеба дали да влезе: какво по дяволите щеше да прави тук, освен че щеше да изпита върху себе си силното обаяние на една седемгодишна сополана, от спомена за която не може да се отърве?
Завари майката и дъщерята да стриват сухи билки, разстлани направо на земята. Шифра му предложи кафе от цикория, той отказа. Хана го стрелна с очи и неопределено кимна. Доста неловко обясни, че просто минава, ей така, за да се увери, че вдовицата и децата на покойния му приятел са горе-долу добре; попита може ли с нещо да им помогне. Също така банално Шифра му благодари за вниманието и това бе всичко. Хана не бе помръднала и не бе проговорила през цялото време, докато той разговаряше с майка й, но в момента, когато се готвеше да се качи в бруска, изведнъж я видя до себе си.
— Имате нови коне — забеляза тя.
Шифра беше останала в къщата.
— Ти нямаше ли и друг брат? — попита Мендел.
— Симон. Той е на училище. Той не е интересен.
— А ти?
— Аз съм момиче. А вече знам да чета и да пиша. Наистина няма нужда да ходя на училище. Наистина.
— Толкова много ли четеш?
Тя се задоволи да кимне с глава. Той си спомни, че в бруска носи книги. За себе си, а и защото понякога ги използваше като добавка към дадена покупка — за успешното приключване на някоя сделка нямаше нищо по-добро от едно дребно подаръче за съпругата или дъщерята на партньора. Повдигна брезента, който ги покриваше — молитвеници за жени в десет-дванайсет екземпляра, други, също религиозни произведения, но и класически творби от онова време като „Наследството на елена“, „Доброто сърце“, или пък „Дълг на сърцата“, „Йосиф“.
— Вече съм ги чела — рече тя презрително.
И преди той да успее да реагира, малката нахалница се бе покатерила на бруска и жадно се бе навела над книгите. Взе да рови из купчините, изправи се отначало разочарована: „Всичките съм ги чела, амбулантните търговци носят все едни и същи…“, а после с победоносно пламъче в зениците започна да прехвърля заглавията, които Мендел Визокер пазеше за себе си и четеше при бавния ход на конете, по време на безкрайните прекосявания на огромните руски степи. Той веднага каза:
— Не тези. Те са мои. А си и прекалено малка…
Със същия успех можеше да обяснява словата на Маймонид20 на коня, впрегнат отляво (любимеца му). Тя едва не му се изсмя. Защото, точна и бърза в нападението си като ловджийски сокол, стрелнал се над чапла, тя естествено бе зърнала трите заглавия, на които Мендел държеше най-много. Попита го:
— А това какво е?
— Стихове. Няма да ги разбереш.
Тя отправи към него прекрасен лукав поглед и веднага започна да прелиства страниците. Книгата, която държеше в ръце, беше Qoso sel yod („Градежът на Йод“) от Дж. Гордън, който въпреки звученето на името си беше руски евреин, както и разказвач, поет, романист с остро сатирично перо, насочено най-вече срещу равините. Мендел го обожаваше. Но да го повери на сополаната…
Втората книга беше от същия този Гордън — Bimsulot yam („В дълбините на морето“) — и в нея той поставяше под съмнение самия Господ, когото авторът намираше за съвършено безразличен към неописуемите нещастия, изсипали се върху един млад испански евреин. Накратко казано, направо намирисваше на сяра.
20
Средновековен еврейски философ, лекар и теолог (1135 — 1204), автор на съкратен вариант на Талмуда (Мишнатора). — Б.пр.