— Света Богородице! — възкликна Мендел — Тази информация не можеше ли да почака до утре? — Но поразен все пак попита със закъснение: — Какъв втори магазин?
— Онзи, който убедих Добе да отвори близо до Арсенала.
— По дяволите! Това не е в еврейския квартал.
— Точно така. Необходимо беше да имаме и друга клиентела.
Изведнъж Мендел седна в кревата. Почти забрави, че е гол и че преди няколко минути беше изненадан да…
— Наистина ли е отворен този втори магазин?
— Отворен е. И върви добре. — Тя се усмихна: — Няма нищо по-просто от това, Мендел Визокер. Когато хората купуват нещо, от което наистина се нуждаят…
— Сирена — каза той с мъничко сарказъм.
— Например. Когато купуват нещо, от което наистина имат нужда, те спорят и са готови да се бият за всеки грош. В замяна на това, ако купуват нещо, без което могат да карат още сто години, тогава са готови да платят всякаква цена.
Той избухна в смях:
— И какво им продаваш във втория магазин?
— Всичко — отговори тя. — Всичко, стига да е скъпо и да не се намира другаде. Отначало бакалски стоки. — Но започнало да й писва от сирена. Обясни, че това, което сега най-добре се продавало, са шоколади, сладкиши, кафе, чай и ликьори. Смятала да отвори и салон за чай…
На този етап на разказа полякинята запротестира, че е в своята стая, в своето легло, тоест възразява на разговора, който даже не можеше да следи. Мендел нежно я шляпна по задника и я посъветва да поспи малко. После продължи:
— И с чии пари направи всичко това? При пристигането си имаше три-четири рубли.
— Две рубли — уточни тя.
И се впусна да разказва как тя и Добе Клоц са сключили договор, според който тя получава двайсет процента от допълнителните печалби над размера на средната печалба. Отначало. После как е убедила Копата Сено…
— Искам да кажа Добе. Така й викам, но я обичам…
… убедила е Копата Сено да вложи малко повече. Добе е имала повече пари, отколкото сама е предполагала с всичките тези наеми, дето ги събира. Трупала ги е, но от това никой нямал полза.
— Особено ти — отбеляза Мендел. След като първоначалната веселост бе отминала, той усети, че го обхваща странно безпокойство. За момента не можеше да си го обясни. Сивите очи се впиваха в него неразгадаеми.
Тя кимна:
— Особено аз. Затова я убедих да ги вложи. Първо за обновяване, разширяване, за наемане на продавачки, между които и Ребека — вие я забелязахте, аз видях, онази, дето е толкова хубава… Тази глупачка спи ли?
На Мендел му бе нужно известно време, за да схване, че тя говори за Кристина. Повдигна завивката: полякинята наистина бе заспала. Дори леко похъркваше, тихичко…
— После — продължи Хана — ми дойде идеята за втория магазин, аз имах триста и петнайсет рубли, но не беше достатъчно. Освен това нямах право да започвам нещо ново без Добе, нямаше да е честно. Ето защо й предложих да даде от собствените си пари. Тя нямаше достатъчно. Трябваше да се взима на заем.
На Мендел изведнъж му стана студено. Протегна ръка, взе ризата си от близкия стол и я навлече като внимаваше много да прикрие голотата си. Хана каза:
— Ходих при петнайсет или двайсет лихвари и най-после намерих един, който беше подходящ. Отначало искаше да даде заема само срещу ипотекирането на сградата на Клоц плюс лихвата. Най-накрая влезе в сделката срещу трийсет процента…
— Значи все пак даде парите?
— Естествено.
— Кой е той?
— Лейб Дейтш.
Името бе познато на Визокер и въпреки ризата усещането за студ се засили.
— Трябваше да ме питаш, Хана.
— Нямаше ви.
— Сигурно щеше да успееш да ме намериш, ако беше поискала.
— Вярно е — призна тя. Сведе поглед и оправи някакви несъществуващи гънки по роклята си. Тогава, за първи път откакто тя бе нахълтала в стаята, Мендел забеляза роклята в черно и червено — много особено червено, — което отлично подхождаше на бялата й кожа, на очите, а и на косите й — Визокер имаше набито око за тези неща; то подчертаваше фигурата и прекрасното й дребно тяло, способно да побърка даже и светец. Мендел беше поразен от новата промяна в нея, която би трябвало да забележи по-рано. Но неприятното чувство не изчезна…