— … А когато обясних на Гловацка, че съм готова да се пожертвам за Тадеуш, тя съвсем налапа въдицата. Даже си поплака. Не знае да чете, най-малкото пък на френски, инак щях да й да дам „Двете сирачета“ и „Разносвачката на хляб“, които щяха да й харесат. Казах й, че искам да изчакам Тадеуш най-сетне сам да открие любовта си към мен, да свърши следването си, макар да рискувам да го изгубя завинаги, ако той се ожени за някое варшавско момиче с богата зестра. Това също разплака добрата жена. Но подейства: тя ме осведомява, съобщава ми за всяко движение на Тадеуш; ако някой ден приемеше някоя особа, както казва Марта Гловацка, аз щях да го знам след два часа…
Една от трудностите, с които Хана се бе сблъскала през есента и зимата на 90-а беше обстоятелството, че тя работеше по шестнайсет-седемнайсет часа на ден. Да отсъства, за да прекоси Висла и да отиде в квартал Прага, би й отнело няколко часа, а това означаваше (тя не го каза, но точно това мислеше) да отпусне хватката си над Добе Клоц. В някои дни рискът не беше толкова голям: смятайки и пресмятайки доходите си — колкото и да благоговееше пред Хана, тя не губеше усета си за търговия — Копата Сено не можеше да не признае очевидното: всички цифри набъбваха. Всяка новост се оказваше доходоносна, дори наемането на двете продавачки на улица „Гойна“. Едната от тях се наричаше Хиндел, беше на деветнайсет години и имаше форми и характер на кротка крава; изпитваше ужас от Добе, но въпреки това успяваше да спи работейки, с отворени очи, докато връщаше рестото, а понякога дори с протегната ръка, в която държеше черпака за мерене на извара. Затова беше способна да работи без да гъкне по осемнайсет часа дневно, без почивен ден.
Ребека Аниелович беше от друго тесто (тя щеше да се появи отново в живота на Хана под името Веки Сингър). Изглеждаше очарователна, зашеметяващо красива, весела и жива; беше на шестнайсет години като Хана и дъщеря на един часовникар от улица „Тварда“, следователно варшавянка. Още през първите дни те с Хана определено си допаднаха и така започна едно понякога бурно приятелство, което щеше да продължи повече от половин век.
През есента на 90-а тя се яви като най-сигурното решение на проблема за наблюдаването на Тадеуш.
— Тя е единствената, освен вас, Мендел Визокер, която знае всичко за нас с Тадеуш. Представих я на Марта Гловацка като моя братовчедка; служи ми за връзка и използва братята и сестрите си — има четиринайсет — като агенти. Ако отсъствам, мога да разчитам на нея за много неща…
— Като например да възпре всеки опит на госпожа Клоц за независимост.
— Това е само една гледна точка.
— Хана, о-о, Хана! — не се сдържа Мендел.
— Никога не съм ощетила Добе дори с един грош, никога. Тя е била ужасно самотна преди да ме доведете при нея. И отново ще бъде самотна, когато я напусна, а това неизбежно ще се случи. Но междувременно ще я направя по-богата и по свой начин ще съм я дарила с любовта си…
Изминали почти три месеца, преди Хана да се реши да установи за първи път връзка с Тадеуш. Докладите на сестрите и братята на Ребека, които изградили истинска шпионска мрежа, достойна за тайната царска полиция, я информирали за всички привички на студента. Той никога не отсъствал от лекции: „Учи не само право, а и литература. Аз нали ви казвах, мисля, че един ден ще стане писател, нищо, че и сам още не го съзнава. Пише стихове и morceaux de livres… Може ли да се каже така — части от книги?“.
Мендел завъртя глава: как би могъл да знае? Неговият френски не беше от най-добрите, а и не познаваше нито един автор…
— Осведомих се и в университета. Потвърдиха това, което вече ми бяха казали: Тадеуш е блестящ. Аз, естествено, не съм учудена: винаги съм знаела колко е умен… И така, в края на ноември го видях…
В края на ноември Хана взела отново половин ден почивка, втория. Отишла в университета и намерила дежурния през този ден шпионин, приятел на един от братята на Ребека. Младият осведомител и шефът на шпионската мрежа уточнили: субектът присъствал на лекция за руските писатели. Агентът бил четиринайсетгодишен и не знаел руски, та по тази причина не можел да бъде по-изчерпателен. Хана му благодарила, освободила го, а самата тя се качила на…