— Искаш да кажеш, че е материя от е-ей там, отвън?
— Може да е. Ти как мислиш, Хауърд?
— Не мога да бъда сигурен. Единственото, което знам е, че не може да е възникнал от ерозия.
Преди да си легнем, опитахме да съчиним един доклад за излъчване към Лунната база, но както и да го гласяхме, той звучеше твърде глупаво и невероятно. Затова се отказахме. Все трябваше да им кажем някога, но работата можеше и да почака.
След като се събудихме, хапнахме но нещо, после навлякохме костюмите си и излязохме навън да разглеждаме структурите. Те изглеждаха все така безсмислени, особено онези налудничави конструкции, закрепени за ребрата, подпорите и скобите. Неразгадаеми си оставаха и кухите вдлъбнатини.
— Ако стояха върху крака — каза Орсън, — би могло да се използват като столове.
— Но не много удобни — отвърна Тайлър. — Трябва само да се наклонят мъничко — продължи Орсън. Но и това предположение беше смешно. Чудех се, защо да си ги представя като столове. На мене изобщо не ми напомняха столове.
Пошляхме се доста наоколо без да стигнем до нещо определено. Разглеждахме структурите сантиметър по сантиметър и през цялото време се питахме дали не сме пропуснали нещо. Но като не ли бяхме огледали всичко.
Сега започва веселата част. Не знам защо го направихме — може би от безизходица и отчаяние. Но след като напразно търсихме някаква разгадка, застанахме върху крака и ръце и започнахме да бършем праха с ръкавиците си. Какво се надявахме да намерим, не знам. Работата беше досадна и мръсна, прахът се лепеше по нас.
— Ако се бяхме сетили да вземем метли — рече Орсън
Но нямахме метли. Та кой ли, ако е с всичкия си, би помислил, че ще искаме да изметем някоя планета?
И ето ни сега. Намирахме се върху нещо, приличащо на изкуствена планета с някакви глупави конструкции по нея, за които не можехме да намерим нито едно смислено основание. Бяхме пътували дълго и от нас се очакваше да направим някое огромно откритие след приземяването, Е, вярно, откритие направихме, но то не означаваше абсолютно нищо.
Накрая се отказахме и от упражнението по метене, станахме и затътрихме крака — чудехме се какво още да направим, когато ненадейно Тайлър нададе вой и посочи с ръка някаква точка на повърхността, току-що изтрита от подметката на ботуша му.
Всички се наведохме да видим какво е намерил. Видяхме три дупки в повърхността, всяка с диаметър около два и половина сантиметра и осем сантиметра дълбока, разположени в триъгълник, близо една до друга. Тайлър коленичи и последователно освети със своето прожекторче всяка една от дупчиците. Накрая се изправи.
— Не знам — каза — Може да са нещо като ключалка. Някаква комбинация. Имат някакви малки знаци встрани, долу, до дъното им. Ако ги преместим по правилния начин, може нещо да се получи.
— Да, сигурно ще се взривим — рече Орсън, — Ще го направим не както трябва и — бум!
— Не мисля така каза Тайлър. — Не вярвам да е нещо подобно. Че е ключалка, също не съм сигурен. Но не мисля, че е бомба. Защо ще им е нужно да минират такова място?
— Не можем да кажем какво точно са направили — намесих се аз. — Нито знаем що за същества са били и защо са били тука.
Тайлър не отговори, коленичи отново и започна внимателно да бърше праха от повърхността, като непрекъснато я осветяваше с прожекторчето си. Нямаше какво друго да правим, тъй че му помогнахме.
Този път откритието направи Орсън — тънка като косъм цепнатинка, която можеше да се види, само ако доближиш лице до повърхността. След като я бяхме намерили, почистихме още малко праха и се отдадохме на тревожни въпроси. Тънката линийка описваше кръг, а трите дупчици бяха вътре в него и далеч от центъра, почти до края му. Диаметърът на кръга беше около два метра.
— Някой от вас, приятелчета, да си го бива по разбиване на брави?
Никой не ставаше за касоразбивач.
— Сигурно е нещо като отвор, люк — каза Орсън — Тази метална топка, върху която стоим, трябва да е куха. Ако не е, масата й ще бъде много по-голяма.
— А и никой — добавих аз — няма да е толкова луд, че да построи кълбо от плътен метал. Ще е нужен твърде много метал и твърде много енергия за преместването му.
— А ти сигурен ли си, че са го местили? — попита Орсън.
— Няма друга възможност — казах му. — Не е било построено в тази система. Никой тук не би могъл да го построи.
Тайлър беше извадил отвертка от своята кутийка с инструменти и човъркаше с нея в отверстието.
— Чакай малко — каза му Орсън. — Хрумна ми нещо.
Той побутна Тайлър настрана, пресегна се, вкара три пръста в дупките и ги дръпна с ръка. Кръглият елемент се повдигна плавно върху своите панти.