В пространството под вратата имаше плътно натъпкани неща, приличащи на рулата хартия, които хората си купуват за опаковане на коледни подаръци. Но все пак по-големи от тях. Диаметърът им беше около петнадесет сантиметра.
Хванах едно от тях, но това първо руло се оказа доста трудно за измъкване, защото бяха здраво притиснати. Обаче с доста пухтене и пъшкане успях да го извадя. Беше тежичко и твърде дълго — цели два и половина метра.
След като се справихме с първото, повдигането на другите рула се улесни много. Измъкнахме още три и се запътихме към кораба.
Но преди да тръгнем, аз притиснах останалите свитъци към единия край за да не се накланят, а Орсън освети със своето прожекторче дъното на дупката. Имаше някаква надежда да открием под рулата капак, екран или нещо подобно, под който дупката можеше да продължава в кухина, използувана вероятно като жилище или работно помещение. Но тя завършваше с дъно от метал, обработен машинно. Виждахме дори ивиците, оставени от свредела или главата на матрицата, с която е било направено отверстието. Дупката имаше една-единствена цел — съхранение на свитъците, намерени от нас вътре в нея.
След като се върнахме в кораба, трябваше да изчакаме, докато рулата съберат малко топлина, за да можем да работим с тях. Но даже и след това развиването им не беше възможно без ръкавици. Сега ги разгледахме при добро осветление и разбрахме, че са съставени от множество листи, навити заедно. Те сякаш бяха направени от някакво изключително тънко метално фолио или твърда пластмаса. От студа гъвкавостта им бе намаляла, затова ги разстлахме върху единствената си маса, като ги притиснахме с тежести, за да стоят разгънати.
Върху първия лист имаше някакви диаграми, чертежи и, нещо, което би могло да мине за технически данни, изписани по диаграмите и рамката на листа. От тези данни ние, разбира се, не можехме да разберем нищо (въпреки че по-късно математици и химици решиха част от главоблъсканицата и разгадаха някои формули и уравнения).
— Хелиографски копия на проекти — каза Тайлър. — Всичко това е било някакво строително начинание.
— Ако действително е така — рече Орсън, — то онези странни неща, закрепени за структурните рамки, могат да бъдат монтажни подпори за строителната техника.
— Възможно е — отвърна Тайлър.
— Може би инструментите и техниката са складирани в други дупки като тази, в която намерихме копията — предположих аз.
— Не мисля — каза Тайлър. — Те биха взели инструментите със себе си, когато са си тръгвали.
— А защо не са си взели и проектите?
— Струвало си е да вземат само инструментите. Те могат да се използват и за друга работа. Но не и копията от чертежи. Освен това вероятно е имало много комплекти от копия и работни екземпляри. Тези пред нас може да са само един от многото дубликати. Трябва да е имало един основен комплект сигнални проекти и при тръгването си оттук те сигурно са взели именно тях.
— Това, което не мога да разбера е — вметнах аз, — какво са могли да строят тук. Що за конструкции? И защо тук? Предполагам, че можем да разглеждаме Плутон като огромен хангар за строителна техника, но защо именно на това място? След като са могли да избират от цялата Галактика, защо са го направили точно тук?
— Задаваш твърде много въпроси наведнъж — каза ми Орсън.
— Нека ги поогледаме — предложи Тайлър. — Може би ще разберем причината.
После дръпна първия лист за горната му част и го остави да падне на пода. Той се сви с шумолене в предишното си положение.
Вторият лист не ни говореше нищо, нито третият, нито пък четвъртият. Сетне се появи петият.
— А, това вече е нещо — каза Тайлър.
Наведохме се да видим отблизо.
— Това е Слънчевата система — рече Орсън.
Започнах да броя бързо.
— Девет планети.
— Къде е десетата? — попита Орсън, — Трябва да има десета.
— Нещо не е наред — намеси се Тайлър. — Но не знам какво
Аз го забелязах.
— Между Марс и Юпитер има планета.
— Значи тук никъде не е отбелязан Плутон — рече Орсън.
— Разбира се, че не е — отвърна Тайлър, — Плутон никога не е бил истинска планета.
— Следователно това означава, че някога действително е имало планета между Марс и Юпитер — каза Орсън.
— Не е задължително — обясни Тайлър. — Може да означава само, че е било предвидено да има.
— Какво искаш да кажеш?
— Те са объркали работата — каза Тайлър — Строителният им замисъл се е провалил.
— Ти си луд! — викнах му аз.
— Отговорът на твоя въпрос сега излиза наяве, Хауърд. Според това, което мислим ние, сигурно е налудничаво. И според теориите, съчинени от нашите физици. Съществува някакъв облак от прах и този облак се свива, за да образува първична звезда. Нашите учени са натъкмили чудна системка от физически закони с цел да изчислят какво ще се случи. Физически закони, действащи сами по себе си, автоматично — тъй като никой не е достатъчно откачен, за да постулира една група космически строителни инженери, обикалящи вселената и строящи слънчеви системи.