Бе имала на разположение четири дни, през които да скърби за Джон Бригъм, застрелян пред очите й. Преди много време Джон бе поискал нещо от нея и тя бе казала „не“. След това я бе попитал дали биха могли да станат приятели — искрено, и тя бе отговорила „да“ — също искрено.
Трябваше да приеме факта, че самата тя бе убила пет души пред рибния пазар Фелициана. Пред очите й непрекъснато изникваше онзи бандит със смазания между колите гръден кош, който драскаше с нокти боята на покрива, докато пистолетът му се плъзгаше надолу.
Веднъж, за да намери облекчение, отиде в болницата да види бебето на Ивелда. Завари майка й, която бе прегърнала внука си и се готвеше да го отведе у дома. Възрастната жена я позна по снимките във вестника, подаде бебето на сестрата и преди Старлинг да разбере какво е намислила, я удари с всичка сила по лицето, откъм превръзката.
Старлинг не отвърна, а само я притисна до стъклената преграда на родилното отделение и задържа ръцете й, докато не се укроти — лицето й беше изкривено, притиснато в изпоцапаното с плюнки и пяна стъкло. Кръв потече по шията на Старлинг, от болката й се виеше свят. Зашиха ухото й отново, в спешното отделение, но отказа да предяви обвинения. Един от санитарите съобщи за инцидента на „Татлър“ и получи триста долара.
След това й се бе наложило да излезе още два пъти — за да уреди погребението на Джон Бригъм и за самото погребение в националното гробище Арлингтън. Бригъм нямаше близки роднини и в завещанието си бе пожелал тя да се погрижи за него.
Обезобразеното му лице налагаше затворен ковчег, но въпреки това тя бе направила всичко по силите си, за да изглежда добре — доколкото бе възможно. Беше поискала да го облекат в безупречната му военноморска униформа със Сребърната звезда и другите му отличия.
След церемонията шефът му й бе връчил картонена кутия с личните му оръжия, служебните му значки и някои неща от вечно претрупаното му бюро, включително и глупавата клатеща се птица, която пиеше от чаша.
След пет дни трябваше да се яви пред комисията, която можеше да я унищожи. Телефонът мълчеше — имаше само едно кратко съобщение от Джак Крофорд. Бригъм вече го нямаше, за да си говори с него.
Обади се на представителя си в Асоциацията на агентите от ФБР, той я посъветва по време на изслушването да не носи висящи обици и обувки с отворени върхове.
Всеки ден телевизията и вестниците се вкопчваха в историята със смъртта на Ивелда Дръмго и я изстискваха до краен предел.
Тук, в съвършено подредения дом на Ардилия Мап, Старлинг се опитваше да мисли.
Червеят, който те унищожава, е изкушението да се съгласиш с критиците си, да започнеш да се стремиш да се сдобиеш с одобрението им.
Някакъв шум се намесваше.
Опита да си припомни точните думи, казани в белия очукан микробус. Беше ли казала нещо повече от необходимото? Някакъв шум й пречеше.
Бригъм поиска от нея да разкаже на останалите за Ивелда. Беше ли проявила някаква неприязън, беше ли казала нещо обидно…
Някакъв шум й пречеше.
Дойде на себе си и осъзна, че се звъни на вратата на съседния апартамент. Вероятно репортер. Освен това очакваше призовка за делото по гражданския иск. Дръпна завесата на прозореца и видя, че пощальонът се е запътил обратно към пикапа си. Отвори вратата и го повика, като обърна гръб на репортерската кола от другата страна на улицата, от която снимаха с телеобектив, докато подписваше разписката. Пликът беше бледолилав, с лъскави като коприна нишки в хубавата хартия. Колкото и да й бе трудно да се съсредоточи, той й напомняше нещо. Влезе вътре в полумрака и погледна адреса — хубав почерк, като гравиран.
Над постоянното жужене на ужаса в ума й се извиси предупредителен крясък. Почувства как кожата на корема й потръпна, сякаш се бе поляла с нещо ледено.
Взе плика за ъгълчето и го отнесе в кухнята. Извади от чантата си чифт бели ръкавици за събиране на улики — винаги ги имаше подръка. Остави плика върху твърдата повърхност на кухненската маса и внимателно го опипа. Хартията на плика беше дебела, но въпреки това щеше да усети издутината, ако вътре имаше батерия за часовник, готова да взриви лист пластичен експлозив. Знаеше, че трябва да прегледа плика с флуороскоп. Ако го отвореше, можеше да си има неприятности. Неприятности. Да бе, дръжки!