От съседния щанд купи няколко жълти стрели с кръстосани режещи пера на върха. На щанда имаше кутия, от която щеше да се тегли награда, и с покупката си Дони Барбър получи фиш за попълване. Наградата беше разрешително на двудневен лов на елени.
Дони Барбър попълни фиша и го пусна през процепа на кутията, после, без да върне химикалката на продавача, се загуби с продълговатия си пакет в тълпата млади мъже с маскировъчни дрехи.
Както жабешките очи регистрират всяко движение, така и очите на търговеца реагираха при всяко спиране на движението на тълпата. Мъжът, застанал сега пред него, беше напълно неподвижен.
— Това ли е най-добрият ви арбалет? — попита доктор Лектър.
— Не. — Продавачът извади кутия изпод тезгяха. — Това е най-добрият. По-лек е за носене и е по-компактен. Тетивата се натяга с електрически мотор или ръчно. Нали знаете, че ловът с арбалети е забранен във Вирджиния, освен ако не сте инвалид? — попита продавачът.
— Брат ми загуби едната си ръка и много му се ще да убие нещо с другата — отговори доктор Лектър.
— Разбирам.
За пет минути докторът купи чудесен арбалет и две дузини специални стрели, къси и дебели.
— Опаковайте ми ги — нареди доктор Лектър.
— Попълнете този фиш и може да спечелите право на лов. Два дни на много добро място — обясни търговецът.
Доктор Лектър попълни фиша за лотарията и го мушна в процепа на кутията.
Веднага щом продавачът се зае с друг клиент, той се върна при него.
— Забравих да напиша телефонния си номер на фиша за лотарията — каза. — Може ли?
— Разбира се, няма проблем.
Доктор Лектър отвори капака на кутията и извади най-горните два фиша. Попълни своя с фалшивите данни и дълго се взира в другия. Премигна веднъж, като щракане на фотоапарат.
Глава 56
Фитнес-салонът във ферма „Мъскрат“ е целият в никел и черно, обзаведен с пълен комплект машини „Наутилус“, щанги, оборудване за аеробика и бар за сокове.
Барни беше почти привършил упражненията си и сега отпускаше на велоергометъра, когато си даде сметка, че не е сам. Марго Върджър събличаше анцуга си в ъгъла. Отдолу беше с еластични гащета, тясна фланелка и сутиен за спортуване. Добави и специален пояс за вдигане на тежести. Чу дишането й, докато изпълняваше комплекса за загряване.
Барни въртеше педалите без никакво съпротивление и бършеше главата си с кърпата, когато Марго се приближи до него между две групи упражнения.
Погледна ръцете му, погледна и своите. Бяха горе-долу еднакви.
— Колко можеш да вдигнеш от пейката? — попита го тя.
— Не знам.
— Мисля, че знаеш. И още как.
— Може би към сто и деветдесет.
— Сто и деветдесет? Съмнявам се. Съмнявам се, че можеш да вдигнеш сто и деветдесет.
— Може и да сте права.
— Имам сто долара, които твърдят, че не можеш.
— Срещу?
— Срещу сто долара, какво си мислиш? Аз ще пазя да не я изпуснеш.
Барни я погледна и сбърчи подобното си на гума чело.
— Дадено.
Започнаха да слагат тежестите. Марго преброи тези, които Барни бе поставил в неговия край на щангата, сякаш би могъл да я измами. Той отговори, като преброи нейните.
След това легна на пейката, а Марго застана над главата му с впитите си гащета. Мястото, където се срещаха коремът и бедрата й, беше изпъкнало като бароков орнамент. Торсът й сякаш стигаше до тавана.
Барни се намести, почувства пейката под гърба си. Краката на Марго миришеха на охлаждащ крем за тяло. Ръцете й бяха поставени леко върху щангата, с коралови лакирани нокти, твърде добре оформени, за да са толкова силни.
— Готов ли си?
— Да.
Вдигна щангата нагоре към лицето й, наведено над него. Не му беше трудно. Остави щангата на стойката. Марго извади парите от сака си.
— Благодаря — каза Барни.
— Аз клякам повече от теб — отвърна тя.
— Знам.
— Откъде знаеш?
— Аз пикая прав.
Масивният й врат пламна.
— И аз мога.
— Сто долара? — попита Барни.
— Направи ми един плодов коктейл.
На бара имаше фруктиера с плодове и ядки. Докато Барни правеше коктейлите в миксера, Марго взе два ореха и ги счупи в юмрука си.
— Можеш ли да счупиш само един орех, без, да има в какво да го притиснеш? — попита Барни. Счупи Две яйца в ръба на миксера и ги пусна вътре.