— Ти можеш ли? — на свой ред попита Марго и му подаде един орех. Барни го задържа в отворената си длан.
— Не знам — отвърна той и разчисти мястото на бара пред себе си и един портокал падна откъм страната на Марго. — Прощавайте.
Тя го вдигна от пода и го върна във фруктиерата.
Големият юмрук на Барни се сви. Погледът на Марго се премести от юмрука към лицето му, после обратно, докато мускулите на врата му се изпъваха от напрежението, а физиономията му почервеня. Барни започна да трепери, нещо в юмрука му се пропука. Лицето на Марго се удължи. Треперещата му ръка се премести над миксера, чу се хрущене и в съдината на миксера потекоха яйчен жълтък и белтък. Барни включи машината и облиза върховете на пръстите си. Марго не се удържа и се засмя.
Барни наля питиетата в чаши. От другия край на салона приличаха на щангисти от различни категории.
— Смяташ ли, че трябва да правиш всичко, което правят мъжете?
— Без някои от глупостите.
— Искаш ли да опиташ мъжко приятелство?
Усмивката на Марго изчезна.
— Само не си прави майтап с мен, Барни.
Той поклати голямата си глава.
— Изпробвай ме.
Глава 57
Кларис Старлинг продължаваше ден след ден да напредва пипнешком по коридорите на вкуса на доктор Лектър и събраните в „Къщата на Ханибал“ сведения ставаха все повече и повече.
Рейчъл ДюБери беше малко по-възрастна от доктор Лектър и някога била активен покровител на Балтиморския симфоничен оркестър. Освен това се оказа красавица, както се убеди Старлинг от снимките във „Воуг“ от онова време. Оттогава беше оставила зад гърба си двама богати съпрузи. В момента името й беше госпожа Франц Розенкранц, съпруга на текстилния магнат. Свърза я светският й секретар.
— Сега само изпращам пари на оркестъра, скъпа. Твърде далече сме, за да се занимавам активно — каза госпожа Розенкранц, по баща ДюБери, на Кларис Старлинг. — Ако става дума за някакъв данъчен въпрос, ще ви дам телефона на счетоводителите си.
— Госпожо Розенкранц, когато сте вземали активно участие в бордовете на филхармонията и на училището „Уестоувър“, сте познавали доктор Ханибал Лектър.
Дълга тишина.
— Госпожо Розенкранц?
— Предпочитам да запиша телефонния ви номер и да ви се обадя през централата на ФБР.
— Разбира се.
След това разговорът продължи.
— Да, имах светско познанство с доктор Ханибал Лектър преди години и заради това пресата ме дебне непрекъснато. Беше удивително очарователен мъж, много особен. Можеше да накара всяко момиче да настръхне, ако ме разбирате добре. Бяха ми нужни години, за да повярвам, че е имал и друга страна.
— Правил ли ви е някакви подаръци, госпожо Розенкранц?
— Винаги ми изпращаше писма за рождения ден, дори след като го арестуваха. Понякога и подаръци, преди това. Той прави най-прекрасните подаръци.
— И е организирал невероятна вечеря за рождения ви ден. Реколтите на вината са били специално подбрани във връзка с рождената ви дата.
— Да — отвърна госпожа Розенкранц. — Сузи я нарече „най-забележителния прием след «бала в черно и бяло» на Труман Капоти.“
— Госпожо Розенкранц, ако чуете нещо за него, ще се обадите ли във ФБР на номера, който ще ви дам? Бих искала да ви попитам и още нещо, ако не възразявате… Имате ли някакви особени годишнини, свързани с доктор Лектър? И… госпожо Розенкранц… налага се да ви попитам за рождената ви дата.
Осезаема хладина по телефонната линия.
— Мислех, че за вас не е проблем да се сдобиете с тази информация.
— Така е, госпожо, но има несъответствие в датите от социалната ви осигуровка, акта за раждане и шофьорската книжка. Датите са съвсем различни. Извинете ме, но се опитваме да свържем покупките на скъпи предмети с рождените дни на известните познати на доктор Лектър.
— „Известни познати“. Сега съм известна позната. Какъв ужасен израз. — Госпожа Розенкранц се засмя. Беше от поколението на коктейлите и цигарите, гласът й беше дълбок. — Агент Старлинг, на колко години сте?
— На трийсет и две, госпожо Розенкранц. Два дни преди Коледа ще стана на трийсет и три.
— Ще кажа само, че се надявам през живота си и вие да имате „известни познати“. Помагат да минава времето.
— Да, госпожо. А рождената ви дата?
Най-накрая госпожа Розенкранц сподели вярната информация, като уточни, че това е „датата, която е известна на доктор Лектър“.