От ръкостискането му по тялото й сякаш преминаха зловещи тръпки.
— Кларис Старлинг, специален агент от ФБР.
— Аз съм доктор Холингсуърт, съдебен лекар, болничен патоанатом. Главен готвач и мияч на посуда. — Холингсуърт имаше искрящи сини очи, лъскави като обелени яйца. Без да сваля поглед от Кларис, каза на асистентката си: — Марлийн, извикай шерифа от реанимацията в кардиологията и свали чаршафа от този труп, ако обичаш.
Доколкото Старлинг знаеше от опит, съдебните лекари обикновено бяха интелигентни, но нерядко проявяваха глупост и непредпазливост в обикновените разговори и обичаха да се фукат. Холингсуърт проследи погледа й.
— Питате се за мозъка ли?
Тя кимна и разпери ръце.
— Не е проява на небрежност, специален агент Старлинг. Просто правим услуга на погребалния агент, като не слагаме мозъка обратно в черепа. В този случай ковчегът ще е отворен и ще има дълго бдение, няма начин по възглавницата да не се разтече мозъчен материал, така че натъпкваме черепа с памперси или с каквото друго разполагаме и пак го затваряме отзад, като го зашиваме над двете уши, за да не се плъзне. Опечалените получават цял труп и всички са доволни.
— Разбирам.
— Кажете ми тогава дали разбирате това — рече той.
Асистентката му зад гърба на Старлинг беше свалила чаршафите от другите маси.
Старлинг се обърна и видя нещо, което щеше да запомни за цял живот. Един до друг върху двете съседни маси от неръждаема стомана лежаха елен и човек. От елена стърчеше жълта стрела. Стрелата и рогата бяха повдигали чаршафа като рейки на палатка.
По-къса и по-дебела жълта стрела беше забита в главата на мъжа и стърчеше над двете му уши. Все още беше с част от облеклото си — обърната с козирката назад бейзболна шапка, закована за главата му от стрелата.
Когато го видя, Кларис почувства, че я напушва смях, но го потисна толкова бързо, че би могъл да се изтълкува като израз на силен потрес. Подобното положение на двете тела, странично, а не в анатомична поза, показваше, че са били разфасовани почти по един и същи начин — бон филето и филето бяха извадени старателно и професионално, заедно с крехкото месо под гръбначния стълб.
Еленова козина върху неръждаемата стомана. Главата беше леко повдигната от рогата, опрени на металната подложка-възглавница, окото беше бяло, изцъклено, сякаш искаше да види ярката стрела, която го бе убила. Съществото, проснато върху собственото си отражение, на това място, където цареше педантичен ред, изглеждаше по-диво, по-чуждо на човека, отколкото би могъл да изглежда един елен в гората.
Очите на мъжа бяха отворени, от сълзните му канали се бе процедила кръв като капки сълзи.
— Странно изглеждат заедно — отбеляза доктор Холингсуърт. — Сърцата им имаха еднакво тегло. — Погледна Старлинг и видя, че е добре. — При мъжа има една разлика обаче. Ето тук късите ребра са отделени от гръбнака и дробовете са измъкнати през прорезите. Приличат на криле, нали?
— „Кървавият орел“ — промърмори Старлинг след миг мълчание.
— Никога не съм виждал такова нещо.
— Аз също — каза Старлинг.
— Значи има име? Как го нарекохте?
— „Кървав орел“. Описано е в литературата, която имаме в Куонтико. Това е ритуално жертвоприношение на викингите. Прави се разрез през късите ребра на гърба и дробовете се измъкват навън, после се сплескват като крила. През трийсетте години в Минесота е имало неовикинг, който е правел същото.
— Вие виждате доста неща. Нямам предвид точно това, тук, но от този род.
— Понякога е така.
— Това донякъде е извън моето амплоа. Тук се сблъскваме предимно с обикновени убийства, застреляни и прободени с ножове, но все пак искате ли да чуете мнението ми?
— Да, разбира се. Много.
— Мисля, че мъжът, името му е Дони Барбър, е убил елена незаконно, вчера, ден преди началото на сезона… Знам, че еленът е умрял тогава. Стрелата отговаря на останалото му въоръжение. Започнал е да го разфасова набързо. Все още не съм изследвал кръвта по ръцете му, но си личи, че е на елена. Тъкмо е започнал да сваля плешките, през куп за грош… ето вижте тези груби разрези тук… Точно тогава са го изненадали страховито с тази стрела през черепа. Тя е същият цвят, но е друг вид. Няма нарез в края. Можете ли да познаете каква е?