— Затова направихме снимки и прибрахме труповете — поясни шериф Дюмас. — Гората е собственост на стария Пекман. Дони е имал редовно разрешение за лов за два дни, подписано от Пекман. Днес е първият ден. Пекман винаги продаваше едно разрешително на година. Рекламираше го чрез някакви брокери. В джоба на Дони имаше писмо, в което го поздравяваха, че е спечелил правото на лов. Документите са мокри, госпожице Старлинг. Не искам да кажа нищо лошо за нашите момчета, но не знам дали няма да е по-добре да изследвате за отпечатъци от пръсти във вашата лаборатория. Когато отидохме там, всичко беше мокро, включително и стрелите. Гледахме да не ги пипаме.
— Ще вземете ли стрелите, агент Старлинг? — попита доктор Холингсуърт. — Как искате да ги извадя?
— Хванете ги с щипци и ги срежете до кожата. Останалата част избутайте от другата страна. Аз ще ги закача за дъската за веществени доказателства със специални телени бодове — отговори Старлинг.
— Не мисля, че е имало борба, но може би ще искате проби от материала под ноктите?
— Бих ги изрязала, за да направим изследване на ДНК. Не е нужно да се отделят по пръсти, достатъчно е да се знае от коя ръка са.
— Можете ли да направите PCR-STR тест?
— Да, в главната лаборатория. Ще имаме резултати след три-четири дни.
— А можете ли да изследвате кръвта на елена? — попита лесничеят Муди.
— Не. Можем само да определим, че е животинска.
— Ами ако намерите месото на елена в нечий фризер? — продължи лесничеят. — Нали ще трябва да установите дали е от това животно, или не? Дори на нас понякога ни се налага да изследваме кръвни проби на животни, за да установим дали са от един или друг екземпляр. При делата за бракониерство. Всеки елен е различен. Не бихте си го помислили, нали? Трябва да изпратим проби в Портланд, Орегон, в тамошната служба по дивеча и рибата, и ако имаме достатъчно търпение, те ще ни кажат. Ще напишат нещо от рода на „Това е елен номер едно“ или „Елен А“, заедно с дълъг идентификационен номер, защото животните нямат имена. Доколкото на нас ни е известно.
Старлинг харесваше набръчканото, обрулено от вятъра лице на Муди.
— Ще го наречем „Безименен“, господин Муди — предложи тя. — Това, за Орегон, е полезна информация, може да се наложи да работим с тях. Благодаря ви — усмихна му се тя и той се изчерви и започна да мачка фуражката си.
Когато тя се наведе, за да потърси нещо в чантата си, доктор Холингсуърт я огледа заради удоволствието, което му доставяше. Докато говореше със стария Муди, лицето й за миг се проясни. Бенката на бузата й много напомняше изгорял барут. Искаше му се да я попита, но размисли.
— В какво сложихте документите? — попита тя шерифа. — Нали не в найлонов плик?
— В дебели книжни пликове. Те не могат да увредят нещата кой знае колко. — Шерифът разтри тила си и вдигна очи към Старлинг. — Знаете ли защо се обадих на вашия отдел? Защо исках да дойде Джак Крофорд? Радвам се, че дойдохте вие, защото си спомних коя сте. Никой извън тази стая не е произнасял думата „канибал“, защото в момента, в който се чуе, репортерите ще изпотъпчат цялата гора наоколо. Засега знаят само, че вероятно става дума за инцидент по време на лов. Може би са разбрали, че трупът е обезобразен, но не знаят, че е бил разфасован за месо. Няма кой знае колко много канибали, агент Старлинг.
— Така е, шериф. Не са много.
— Работата е свършена професионално.
— Да, така е.
— Може би си мисля за него, защото непрекъснато го пишат по вестниците. Смятате ли, че може да е Ханибал Лектър?
Старлинг видя как един паяк с дълги като конци крачета и кръгло топчесто тяло се скрива в канала на празната маса за аутопсии.
— Шестата жертва на доктор Лектър е ловец с лък — рече тя.
— Изял ли го е?
— Не, него не. Оставил го провесен на закачалка, целия в рани. Искал е да прилича на една средновековна медицинска илюстрация, която се нарича „Раненият човек“. Интересува се от средновековието.
Патоанатомът погледна белите дробове, разстлани по гърба на Дони Барбър.
— Казахте, че това е някакъв ритуал.
— Така мисля — отвърна Старлинг. — Не знам дали го е направил доктор Лектър. Ако е той, знам, че за него обезобразяването не е фетиш, не е нещо, без което не може да мине.
— Какво е тогава?
— Прищявка — каза тя и вдигна очи, за да види дали не ги е отвратила с точната дума. — Това е прищявка и тази е причината да бъде заловен последния път.