— Кой се оплаква? Жената, от която вземаш хлапетата ли?
— На нея трябва да се плати веднага.
— Кордел? Да не би да си посегнал на това хлапе? В болницата не са намерили в него нищо, нали? Знаеш, че ще разбера.
— Не, сър. Във вашия дом? Никога, кълна се. Знаете, че не съм глупак. Обичам работата си.
— Къде е Франклин?
— В болницата „Мизерикордия“ в Мериленд. Когато го изпишат, ще отиде в дом за сираци. Жената, която го е гледала, била заличена от списъка на дома за осиновяване заради пушене на марихуана. Тя се оплаква от вас. Може да се наложи да се справим с нея.
— Наркоманка. Не би трябвало да е сериозен проблем.
— Тя не знае към кого да се обърне във връзка с това. Струва ми се, че трябва да пипаме внимателно, с кадифени ръкавици. Социалната служителка иска онази да си затвори устата.
— Ще помисля за това. Плати на социалната служителка.
— Хиляда долара?
— Постарай се само да разбере, че няма да получи нищо повече.
Легнала на канапето в стаята на Мейсън, с втвърдени от изсъхнали сълзи бузи, Марго Върджър чу разговора между брат си и Кордел. Беше се опитала да спори с Мейсън, но той заспа. Явно смяташе, че е излязла. Отвори уста, за да диша безшумно, като се съобразяваше със свистенето на респиратора. Когато Кордел излезе, в стаята за миг проникна сива светлина. Марго продължи да лежи на канапето. Изчака почти двайсет минути, докато помпата отново влезе в ритъма на съня на Мейсън, и едва след това излезе. Змиорката я видя, но не и Мейсън.
Глава 61
Марго Върджър и Барни прекарваха доста време заедно. Не говореха кой знае колко, но гледаха футбол в стаята за почивка, различни сериали и концерти по образователния канал, следяха „Аз, Клавдий“. Когато Барни пропусна някои епизоди заради смяната си, поръчаха видеозаписите.
Марго харесваше Барни, харесваше й това, че се отнасяше с нея както би се отнасял с някой от приятелите си. Той беше единственият й познат, който се държеше по този начин с нея. Беше много умен и у него имаше нещо неземно. Това също й харесваше.
Марго имаше добро хуманитарно образование, а беше завършила и компютърни науки. Самоукият Барни изказваше мнения, които варираха между детински наивното и задълбоченото. Тя беше в състояние да му даде контекст. Образованието на Марго беше широка открита равнина, дефинирана от разума. Тази равнина обаче почиваше върху манталитета й подобно на света върху костенурките според древните представи.
Марго Върджър накара Барни да си плати заради шегата, че клякала, за да пикае. Беше убедена, че краката й са по-силни от неговите, и времето доказа, че е права. Престори се на затруднена при по-малките натоварвания и го подлъга да се обзаложи с нея на клякания — така си върна стоте долара. В добавка се възползва от по-малкото си килограми и го победи на набирания с една ръка — можеше да заложи само на дясната си ръка, защото лявата й беше много слаба след нараняване в детството й, получено след сбиване с Мейсън.
Понякога нощем след смяната му при Мейсън двамата тренираха във фитнес-салона и се пазеха един друг при пейката за вдигане на тежести. Тренираха здравата при почти пълна тишина, ако не се брои дишането им. Понякога само си пожелаваха „лека нощ“, когато тя вземаше нещата си в спортния сак и се прибираше в семейната резиденция, в която персоналът нямаше право да ходи.
Тази вечер отиде в модерния фитнес-салон направо от стаята на Мейсън, със сълзи в очите.
— Ей! — каза Барни. — Какво ти е?
— Семейни глупости. Добре съм — отговори Марго.
След това тренира като демон — твърде големи тежести, твърде много повторения.
Барни отиде при нея, за да вземе една щанга, и поклати глава.
— Ще счупиш нещо — каза.
Марго все още се потеше на велоергометъра, когато Барни реши, че е време да прекрати. Отиде в банята, застана под душа и остави горещата вода да отмие в канала умората от дългия ден. Банята беше обща, с четири душа. Освен над главата душове имаше също на височината на кръста и бедрата. Барни обичаше да пуска два душа и да насочва струята им към едрото си тяло.
Скоро го обгърна гъста пара, която го изолира от всичко наоколо — освен шума на водата върху главата му. Обичаше да размишлява под душа. Облаци пара. Облаците. Аристофан. Доктор Лектър му разказваше за гущера и Сократ. Хрумна му, че преди да попадне под острието на подобната на чук логика на доктор Лектър, някой като Домлинг би могъл да го манипулира колкото си иска.