— Кажете й, че се обажда Бенинг от лабораторията за ДНК изследвания. Косъмът от стрелата и клетките от четката за зъби съвпадат. Доктор Лектър е. Кажете й да ми се обади.
— Дайте ми вътрешния си. Разбира се, ще й каже веднага. Благодаря.
Старлинг не беше на другата линия. Пикфорд се обади на Пол Крендлър у дома.
Старлинг не се обади на А. Бенинг в лабораторията и лаборантката се почувства доста разочарована. В края на краищата беше останала там дълго след края на работното време. Когато се прибра у дома, Пикфорд още не се беше обадил на Старлинг.
Мейсън научи един час преди нея.
Разговорът с Крендлър беше кратък. Не бързаше, изчакваше дишането. Умът му беше много бистър.
— Време е да отстраним Старлинг, преди да решат да действат и да я пуснат като примамка. Днес е петък, имаш на разположение двата почивни дни. Залавяй се за работа, Крендлър. Подскажи на жабарите за обявата във вестника и я разкарай от играта, време е да си върви. И… Крендлър?
— Ще ми се да можеше само да…
— Направи каквото ти казвам и когато получиш следващата картичка от Каймановите острови, под марката ще пише съвсем различна цифра.
— Добре, ще… — заговори Крендлър, но линията прекъсна.
Краткият разговор беше много уморителен за Мейсън.
Преди да се отдаде на неспокоен сън, повика Кордел и му нареди:
— Докарай прасетата.
Глава 64
Физически е по-трудно да се премести полудива свиня срещу волята й, отколкото да отвлечеш човек.
По-трудно е да уловиш прасе, а едрите са по-силни от човек и не могат да бъдат заплашени с пистолет. Ако искаш да запазиш целостта на стомаха и краката си, трябва да се съобразяваш с глигите.
Глиганите кормят инстинктивно, когато се борят с двуноги — хора и мечки. Не е в природата им да връхлитат върху краката, но могат бързо да усвоят това поведение.
Ако искаш да запазиш екземпляра жив, не можеш да го зашеметиш с електрошок, защото свинете често получават фатална коронарна фибрилация.
Карло Деограчиас, повелител на свинете, притежаваше крокодилско търпение. Беше експериментирал с упояването на животните със същия ацепромазин, който смяташе да използва върху доктор Лектър. Сега знаеше точно каква доза е нужна, за да се приспи стокилограмов глиган, и през какви интервали трябва да се повтаря, за да не се събуди в продължение на четиринайсет часа без някакви трайни последствия.
Тъй като компанията на Върджър беше едър вносител и износител на животни и дългогодишен партньор на Департамента на земеделието в различни експериментални програми за селекциониране, пътуването на свинете мина съвсем гладко. Ветеринарният служебен формуляр 17–129 беше изпратен по факс във Ветеринарно-растителната инспекция в Ривърдейл, Мериленд, според изискванията, заедно с клетвени декларации от Сардиния и 39 долара и петдесет цента такса за петдесет епруветки замразена сперма, които Карло искаше да донесе.
Разрешителните за свинете и спермата бяха върнати по факс почти веднага, заедно с документ за освобождаване от нормалната карантина на Кий Уест във Флорида за свинете и потвърждение, че бордови инспектор ще ги освободи на международното летище Балтимор-Вашингтон.
Карло и помощниците му, братята Пиеро и Томазо Фалчоне, сглобиха сандъците. Бяха чудесни, с плъзгащи се врати в двата края, с пясък на пода и мека облицовка. В последния момент си спомниха, че трябва да опаковат и огледалото от публичния дом. Рамката в стил рококо около отразените глигани необяснимо радваше Мейсън на фотографиите.
Карло много внимателно упои шестнайсет свине — пет глигана, отгледани в една и съща ясла, и единайсет женски, неразгонени, една бременна. Когато притихнаха, ги огледа отблизо. Опита с пръсти върховете на зъбите и острите им глиги. Повдигаше ужасните им муцуни с дланите си, взираше се в малките изцъклени очи, вслушваше се в дишането им, за да се убеди, че дихателните пътища са чисти, накрая завърза краката им. След това ги замъкна до сандъците върху брезент и затвори плъзгащите се врати.
Камионът заръмжа надолу по склона на планината към Калиари. На летището ги очакваше товарен самолет на Каунт Флийт Еърлайнз — специализирани превозвачи на състезателни коне. Този самолет обикновено превозваше в двете посоки американски животни за състезанията в Дубай. Сега на борда имаше само един кон, качен в Рим. Конят нямаше да е спокоен, докато надушваше миризмата на дивите свине — започна да цвили и да рита тясната ясла, докато екипажът не се видя принуден да го разтовари. Това силно увеличи разходите на Мейсън, който трябваше да превози животното до собственика му изцяло за своя сметка и да плати компенсация, за да избегне съдебен процес.