Пък и Старлинг несъмнено трябваше да си отиде. Ако я оставеха да действа, тя щеше да тръгне по следата с дребнавите домакински умения на жена и щеше да открие Ханибал Лектър. Ако това станеше, Мейсън Върджър нямаше да даде на Крендлър нищо.
Колкото по-рано й отнемеха правомощията и я пуснеха като примамка, толкова по-добре.
Крендлър и друг път бе слагал край на чуждия професионален напредък по пътя си нагоре от щатски прокурор, занимаващ се с политика, и по-късно в Правосъдието. От опит знаеше, че е много по-лесно да навредиш на кариерата на жена, отколкото на мъж. Ако жена получи повишение, което не би трябвало да й се полага, най-ефикасният начин е като кажеш, че го е постигнала, легнала по гръб.
Би било невъзможно да обвини Старлинг в подобно нещо и да изглежда правдоподобно. Всъщност, помисли си той, едва ли има някоя, която повече от нея да има нужда от едно ебане насила, отзад. Понякога си мислеше за това, когато човъркаше с пръст в носа си.
Крендлър не беше в състояние да обясни неприязънта си към Старлинг. Тя беше нещо органично, част от него, в която не бе в състояние да проникне. Място с калъфи по столовете, централен полилей на тавана, дръжки на вратите и прозорците и момиче с коса като на Старлинг, но не с нейния разум, с бикини около единия глезен, което го пита какво, по дяволите, става с него, защо не го направи, да не е нещо сбъркан? Нещо сбъркан? Нещо сбъркан?
Ако не знаеш що за путка е Старлинг, разсъждаваше Крендлър, работата й, черно на бяло, бе далеч по-добра, отколкото подсказва протичането на кариерата й — трябваше да го признае. Наградите, които бе получавала, бяха удовлетворително малко и като добавяше по капка отрова от време на време, Крендлър бе съумявал да повлияе достатъчно на комисията по професионално развитие на ФБР, за да блокира няколко хубави назначения, които би трябвало да получи, а независимостта и голямата й уста бяха подпомогнали каузата му.
Мейсън не желаеше да изчака разследването за рибния пазар Фелициана. Нямаше гаранция, че след края на това разследване Старлинг би изяла лайната. Очевидно смъртта на Ивелда Дръмго и останалите беше резултат на изтекла информация. Цяло чудо, че Старлинг бе успяла да спаси малкото копеле, бебето. Още едно гърло на гърба на обществото. Нямаше да е никак трудно да откърти струпея от раната, но нямаше гаранция, че ще се справи със Старлинг.
Идеята на Мейсън беше по-добрият вариант. Щеше да я премахне от пътя за нула време. Моментът също беше подходящ.
Една от аксиомите на Вашингтон, доказвана по-често и от Питагоровата теорема, беше, че в присъствието на кислород една звучна пръдня с очевиден виновник може да прикрие множество по-малки изпускания в същата стая, стига да са почти едновременни.
Тоест скандалите около президента отвличаха вниманието на Департамента на правосъдието достатъчно, за да може Крендлър да накисне Старлинг. Мейсън искаше доктор Лектър да види новината в пресата. Крендлър обаче трябваше да нагласи нещата така, че да приличат на случайно стечение на обстоятелствата. За щастие наближаваше събитие, което щеше да му послужи добре — рожденият ден на ФБР.
Крендлър поддържаше съвестта си питомна, за да може да му дава опрощение.
Сега тя го утешаваше: ако Старлинг загуби работата си, най-много лесбийската бърлога, в която живее, да остане без голямата сателитна чиния и да не гледат спорт. В най-лошия случай освобождаваше пътя на едно откачило се бордово оръдие да падне зад борда, за да не застрашава никого повече.
Ако „откачилото се оръдие“ падне зад борда, корабът ще престане да се клати, разсъждаваше той, удовлетворен и успокоен, сякаш сборът от двете морски метафори беше равен на едно логическо уравнение. Това, че именно клатещият се кораб кара оръдието да се движи, изобщо не го безпокоеше.
Крендлър се отдаваше на най-разюзданите фантазии, които въображението му позволяваше. Сега за свое собствено удоволствие си представи Старлинг като старица — препъваше се в циците си, добре оформените й бедра — покрити със сини капиляри и на буци, влачи мръсно пране надолу по стълбите и извръща лице от петната по чаршафите, работи за храна и подслон в долнопробен хотел, собственост на две стари космати лесбийки.
Представяше си и какво ще й каже след триумфалното „елементарна путка като теб“.
Въоръжен с проникновенията на доктор Домлинг, искаше да застане близо до нея, когато я обезоръжат, и да промърмори, без да движи устни: „Твърде си стара да продължиш да се чукаш с татко си, дори за бял боклук от Юга.“ Повтори изречението наум, замисли се дали да не си го запише в бележника.