Ардилия Мап, ветеран от вътрешните битки на ФБР, разкъсвана от връзките на старите студентски приятелства, веднага свари най-силния лечебен чай на баба си, който активизирал умствената дейност. Старлинг открай време изпитваше ужас от този чай, но нямаше как да се отърве.
Мап чукна бланката с пръст.
— Генералният инспектор не е длъжен да ти казва каквото и да било — отбеляза тя между две глътки. — Ако нашата служба за професионална отговорност или от „Професионална отговорност“ на Департамента на правосъдието имат нещо срещу теб, трябва да ти го кажат и да ти представят документи. Трябва да ти връчат формуляр 645 или 644 с всички обвинения, а ако са криминални, имаш право на адвокат, пълна информация и всичко останало, което получават бандитите, нали така?
— Точно така, по дяволите.
— По този начин обаче не ти съобщават нищо предварително. Генералният инспектор е политическа фигура и може да се намеси във всяко дело.
— Намесил се е в това.
— Защото Крендлър му шепне в ухото. Каквото и да е, ако решиш да се позовеш на правото на равни възможности, знам точно какво трябва да направиш. А сега ме чуй. Ще им кажеш, че искаш да запишеш всичко на лента. Генералният инспектор не използва писмени показания. Лони Гейнс се забърка в онази каша тъкмо заради това. Записват думите ти в протокол, но понякога казаното от теб се променя, след като го кажеш. Дори не ти показват текста.
Когато Старлинг се обади на Джак Крофорд, гласът му звучеше, като че ли го беше събудила от сън.
— Не знам за какво се отнася, Старлинг — каза той. — Ще се обадя където мога. Знам обаче, че утре ще бъда там.
Глава 71
Сутрин е и клетката от железобетон, наречена „Дж. Едгар Хувър“, се издига под млечните облаци.
В тази ера на коли-бомби предният вход и дворът са затворени през повечето време, а около сградата са паркирани стари служебни автомобили — нещо като импровизирана бариера.
Полицията в столицата следва безумната си политика и пише глоби за паркиране на някои от тези стари коли ден подир ден, пачките уведомления под чистачките надебеляват, вятърът къса листчетата и ги носи надолу по улицата.
Един просяк, който се топлеше на решетка на тротоара, вдигна ръка към Старлинг, когато тя мина край него. Едната страна на лицето му беше оранжева от йода, с който го бяха намазали в някое спешно отделение. В ръката си държеше пластмасова чашка с протрити ръбове. Старлинг бръкна в чантата си, за да намери долар, даде му два, докато вдъхваше топлата пара от решетката.
— Бог да те благослови — каза просякът.
— Нужно ми е — отговори тя. — Всяка помощ ще ми дойде добре.
Купи си голямо кафе от заведението до Десета улица, както бе правила толкова много пъти през годините. Имаше нужда от кафето след неспокойния сън през нощта, но не искаше да й се доходи до тоалетната по време на разговорите, така че реши да го изпие само до половината.
Видя Крофорд през витрината на кафенето и го настигна вън на тротоара.
— Искате ли половината от това кафе, господин Крофорд? Ще помоля за още една чаша.
— Без кофеин ли е?
— Не.
— По-добре да не го пия тогава. Ще изскоча от кожата си. — Изглеждаше ядосан и стар. На върха на носа му висеше бистра капка. Стояха край потока хора, които вървяха към страничния вход на ФБР.
— Не знам за какво е тази среща, Старлинг. Никой друг от участниците в престрелката пред Фелициана не е извикан, това успях да разбера. Ще бъда с теб.
Старлинг му подаде книжна салфетка и двамата се включиха в потока на прииждащата дневна смяна служители.
Видя й се, че служителите са облечени доста официално.
— Деветнайсетата годишнина на ФБР. Буш ще дойде да говори — припомни й Крофорд.
На страничната уличка бяха спрели четири фургона на телевизионни станции със сателитни чинии.
Екип на WFUL-TV снимаше на тротоара ниско подстриган млад мъж, който говореше нещо пред микрофона в ръката си. Някакъв асистент я видя от покрива на фургона.
— Това е тя, с тъмносиния шлифер — извика той на останалите.
— Започваме — извика нископодстриганият. — Камера!
За да насочи камерата в лицето на Старлинг, екипът запуши движението по тротоара.
— Специален агент Старлинг, ще коментирате ли разследването за престрелката пред рибния пазар Фелициана? Предаден ли е докладът? Обвиняват ли ви в убийството на петима… — Крофорд свали шапка и преструвайки се, че се предпазва от светлината на прожекторите, успя да закрие обектива за момент. Екипът се отказа едва когато ги спря бронираната врата.