Копелетата бяха повикани.
След като влязоха, спряха във фоайето. Мъглата отвън ги беше покрила със ситни капчици. Крофорд глътна една таблетка без вода.
— Старлинг, мисля, че са избрали днешния ден заради суматохата около честването и скандалите около президента. Това, което се опитват да направят, каквото и да е то, може да мине незабелязано по този начин.
— Тогава защо са предупредили репортерите?
— Защото не всички пеят по една и съща партитура. Имаш десет минути, искаш ли да си напудриш носа?
Глава 72
Старлинг рядко се бе качвала на седмия етаж, където бяха кабинетите на шефовете в сградата „Дж. Едгар Хувър“. Тя и останалите й състуденти от Академията се бяха събрали тук преди седем години, за да видят как директорът поздравява Ардилия Мап като отличничка на випуска, друг път заместник-директорът я бе извикал, за да й връчи медала на шампион по стрелба.
Килимът в кабинета на заместник-директора Нунън беше най-дебелият, който някога бе виждала. В клубната атмосфера на приемната, обзаведена с кожени кресла, миришеше силно на тютюн. Старлинг се запита дали не бяха угасили фасовете и пуснали вентилацията непосредствено преди влизането й.
Когато двамата с Крофорд влязоха в стаята, всички мъже станаха, освен един. Станаха бившият й шеф, Клинт Пиърсол от вашингтонския оперативен офис „Бъзардс Поинт“, Нунън, заместник-директорът на ФБР, и висок мъж с рижа коса и костюм от сурова коприна. Седнал на мястото си остана Пол Крендлър от кабинета на генералния инспектор. Той завъртя към нея дългия си врат и я погледна, сякаш бе доловил присъствието й по миризмата. Когато се обърна с лице към нея, Старлинг видя едновременно и двете му уши. Стори й се странно, че някакъв федерален шериф, когото не познаваше, стои в единия ъгъл на стаята.
Служителите на ФБР и Правосъдието винаги се обличат добре, но тези мъже тук бяха издокарани за телевизията. Старлинг си даде сметка, че по-късно през деня щяха да се показват по време на церемонията заедно с бившия президент Джордж Буш. Иначе щяха да я извикат в сградата на Правосъдието, а не на ФБР.
Когато видя Крофорд до Старлинг, Крендлър се намръщи.
— Господин Крофорд, не мисля, че присъствието ви при тази процедура е необходимо.
— Аз съм непосредствен ръководител на специален агент Старлинг. Мястото ми е тук.
— Не съм на това мнение — настоя Крендлър и се обърна към Нунън. — Официално неин шеф е Клинт Пиърсол. При Крофорд е само временно. Мисля, че трябва да разпитаме агент Старлинг насаме. Ако ни е нужна допълнителна информация, можем да помолим шефа на секция Крофорд да изчака наблизо, за да можем да го извикаме.
Нунън кимна.
— Джак, наистина ще оценим приноса ти, след като изслушаме непредубедените показания на тази… на специален агент Старлинг. Искам да ни бъдеш подръка, Джак. Можеш да отидеш в читалнята на библиотеката, настани се удобно, ще те повикаме.
Крофорд стана.
— Директор Нунън, може ли да кажа…
— Можете само да напуснете, нищо повече — прекъсна го Крендлър.
Нунън също стана.
— Един момент, господин Крендлър, аз съм домакин на тази среща, докато вие не поемете нещата. Джак, познаваме се отдавна. Господинът от Правосъдието е назначен твърде отскоро, за да разбира това. Ще кажеш каквото желаеш. Сега ни остави и дай възможност на Старлинг да говори сама за себе си. — Нунън се наведе към Крендлър и прошепна нещо в ухото му, от което физиономията му почервеня.
Крофорд погледна към Старлинг. Не можеше да направи нищо, освен да се примири.
— Благодаря ви, че дойдохте, сър — каза Старлинг.
Шерифът отвори вратата. Когато чу щракването на бравата, Старлинг изправи рамене и застана сама срещу мъжете.
След това нещата се развиха с темпото на ампутация от осемнайсети век.
Нунън беше най-висшият служител на ФБР, но генералният инспектор имаше право да не се съобрази с него, а инспекторът очевидно бе изпратил Крендлър като свой пълномощник.
Нунън взе папката пред себе си.
— Ако обичате, кажете ни коя сте за протокола.
— Специален агент Кларис Старлинг. Има ли протокол, директор Нунън? Бих се радвала, ако е така. — Той не отговори и тя попита: — Имате ли нещо против, ако записвам разговора? — Извади от чантата си малък касетофон, марка „Награ“.