— II miede dentro la leonessa, колко красиво — отбеляза Монтенегро и си го записа, за да го използва по-късно.
— Какво? — попита Крендлър.
Италианецът махна с ръка, защото видя, че Крендлър никога не би чул музиката в метафората на доктор Лектър, нито пък да долови сетивното й въздействие другаде.
— Генералният инспектор иска да поеме нещата оттук нататък заради международния отзвук — каза Крендлър. — Какво точно ще стане, дали ще предявим административни обвинения или криминални, ще зависи от това какво ще открием в хода на разследването. Ако бъдат предявени криминални обвинения, специален агент Старлинг, нещата ще отидат в отдел „Обществен морал“ на Департамента на правосъдието, а те ще заведат съдебно дело. Ще бъдете предупредена достатъчно своевременно, за да можете да се подготвите. Директор Нунън…
Нунън въздъхна дълбоко и стовари брадвата:
— Кларис Старлинг, освобождавам ви в административен отпуск, докато този въпрос не бъде изяснен. Ще предадете оръжието си и документите за самоличност от ФБР. Правото ви на достъп до помещенията на ФБР, с изключение на публичните, се отнема. Ще напуснете сградата с придружител. Моля, предайте още сега оръжието и документите на специален агент Пиърсол. Елате.
Докато се приближаваше към масата, Старлинг видя мъжете като кегли за боулинг по време на състезание. Би могла да ги застреля, преди който и да е от тях да успее да извади оръжието си. Моментът премина. Извади 45-калибровия пистолет, впери поглед в Крендлър, извади пълнителя в дланта си и дръпна рязко затвора. Патронът от цевта изхвърча, Крендлър го улови във въздуха и го стисна така, че кокалчетата на ръката му побеляха.
След това тя остави значката си и пропуска.
— Имате ли допълнително леко оръжие? — попита Крендлър. — Пушка?
— Старлинг? — подкани я Нунън.
— В колата ми.
— Друго тактическо снаряжение?
— Каска и бронирана жилетка.
— Шерифе, ще ги вземете, когато придружите госпожица Старлинг до колата й — нареди Крендлър. — Имате ли шифрован клетъчен телефон?
— Да.
Крендлър погледна Нунън и повдигна вежди.
— Предайте го — каза Нунън.
— Искам да кажа нещо. Мисля, че имам право на това.
Нунън погледна часовника си и кимна.
— Слушаме.
— Това е нагласено. Мисля, че Мейсън Върджър се опитва да залови доктор Лектър с цел лично отмъщение. Мисля също така, че именно той направи неуспешен опит да го отвлече във Флоренция. Според мен господин Крендлър вероятно има тайна договорка с Върджър и иска усилията на ФБР по залавянето на доктор Лектър да отидат в полза на Върджър. Мисля, че Пол Крендлър от Департамента на правосъдието ще спечели пари от всичко това и за тази цел иска да ме отстрани. Господин Крендлър и друг път е действал против мен по недопустим начин поради неприязън и личен финансов интерес. Тази седмица например ме нарече „елементарна провинциална путка“. Предизвиквам го да се подложи на тест с детектора на лъжата заедно с мен по тези въпроси. Аз съм на ваше разположение. Можем да го направим още сега.
— Специален агент Старлинг, имате късмет, че не давате тези показания под клетва… — започна Крендлър.
— Ще положа клетва. Закълнете се и вие.
— Искам да ви уверя, че ако липсват доказателства, ще бъдете възстановена на работа без последствия — добави Крендлър с най-любезния си тон. — Междувременно ще получавате заплата и ще се ползвате с правата си на застраховка и медицинско обслужване. Административният отпуск сам по себе си не е наказание, агент Старлинг, използвайте го в своя полза — продължи той с уверен тон. — Всъщност, ако желаете да използвате тази пауза, за да махнете тази мръсотия от бузата си, сигурен съм, че медицин…
— Това не е мръсотия — прекъсна го Старлинг. — Това е барут. Не се учудвам, че не можете да го познаете.
Шерифът чакаше с протегната към нея ръка.
— Съжалявам, Старлинг — каза Клинт Пиърсол, уловил нещата й в ръце.
Тя го погледна и извърна лице. Пол Крендлър тръгна към нея, докато останалите чакаха дипломата Монтенегро да излезе първи. Крендлър започна да казва нещо през зъби, предварително подготвено: