Глава 74
Доктор Лектър паркира пикапа си на една пряка от болницата „Мериленд-Мизерикордия“ и избърса внимателно монетите, преди да ги пусне в паркинг-метъра. Беше с ватиран комбинезон, с каквито работниците се предпазват от студа, и с шапка с голяма козирка, за да се прикрие от камерите на охраната. Влезе през главния вход.
Бяха минали повече от петнайсет години, откакто доктор Лектър за последен път бе идвал в „Мериленд-Мизерикордия“, но основното разпределение в сградата изглеждаше непроменено. Това, че отново виждаше мястото, където бе започнала медицинската му кариера, за него не означаваше нищо. Местата с ограничен достъп горе бяха подновени козметично, но би трябвало да са същите, както по времето, когато практикуваше там — това поне личеше от чертежите на Департамента на строителството.
На входа се сдоби с пропуск за посетители и се качи на етажите за пациенти. Тръгна по коридора, като четеше табелите с имената на пациентите и лекарите по вратите на стаите. Това беше отделението за следоперативно възстановяване — тук попадаха от интензивното отделение след сърдечносъдови или черепни операции.
Човек би могъл да си помисли, че доктор Лектър чете много бавно, защото устните му помръдваха беззвучно и той от време на време проточваше врат като малограмотен простак. След това седна в чакалнята така, че да вижда коридора. Остана там час и половина сред възрастни жени, които споделяха семейни трагедии, и изтърпя някакъв тъп сериал по телевизията. Най-накрая съзря това, което чакаше — лекар със зелени хирургически дрехи обикаляше сам стаите. Трябва да беше… щеше да направи визитация на пациент на… доктор Силвърман. Доктор Лектър стана и се почеса. Взе разпърпан вестник от една масичка и излезе от чакалнята. Две врати по-нататък по коридора имаше друга стая с пациент на доктор Силвърман. Доктор Лектър се вмъкна вътре. Стаята беше полутъмна, пациентът спеше дълбоко, главата и половината му лице бяха превързани. Светло червейче подскачаше в постоянен ритъм на екрана на монитора.
Доктор Лектър бързо свали горните си дрехи и остана по зелени хирургически дрехи. Сложи си болнични чехли, шапка, хирургическа маска и ръкавици. От джоба си извади бял хартиен чувал за отпадъци и го разгъна.
Доктор Силвърман влезе, като говореше с някого през рамо. Щеше ли да го придружава медицинска сестра? Не.
Доктор Лектър взе кошчето за смет и започна да изсипва съдържанието му в чувала, с гръб към вратата.
— Извинете ме, докторе, ще се махна веднага — каза доктор Лектър.
— Няма нищо — отвърна доктор Силвърман и взе болничния картон от таблата на леглото. — Вършете си работата.
— Благодаря — рече доктор Лектър и стовари гумената палка върху тила на хирурга само с едно леко движение на китката и го улови през гърдите, докато се свличаше. Гледката беше удивителна, защото за теглото си беше силен пропорционално на мравката. Отнесе доктор Силвърман в тоалетната на пациента, свали му панталоните и го остави седнал върху клозетната чиния.
Хирургът остана там с увиснала над коленете глава. Доктор Лектър го надигна за момент, колкото да провери зениците му и да откачи от зелената му дреха табелката с името и няколкото титли, удостоверяваща самоличността му. Размени я с пропуска си за посетители, взе стетоскопа му и го окачи на собствения си врат по модерния начин — като преметнато шалче, после сложи на главата си специалните увеличаващи хирургически очила.
Сега беше готов да проникне в сърцето на „Мериленд-Мизерикордия“.
При боравенето с наркотични вещества болницата спазва най-строго федералните изисквания. Шкафовете за тях в стаите на сестрите на етажите с пациенти винаги са заключени. За да се отворят, са нужни два ключа, които са у дежурната сестра и първия й асистент. Води се най-строга отчетност.
В операционните блокове — най-добре охраняваният район в болниците — нужните наркотични вещества се донасят няколко минути преди да бъде докаран пациентът. Упойките за анестезиолога са недалеч от операционната маса в шкаф с хладилно отделение и друго отделение със стайна температура.
Запасите от такива медикаменти се пазят в специални хранилища в близост до стаята за миене и стерилизация. В тях има различни препарати, които не се намират долу в общото хранилище — силни успокоителни и екзотични упойки, благодарение на които е възможно да се правят сърдечни и мозъчни операции върху пациенти, които са в съзнание и реагират.
През работния ден в хранилището винаги има човек и докато фармацевтът е в стаята, шкафовете са отключени. Ако по време на сърдечна операция възникне спешна нужда от нещо, няма време за суетене с ключовете. Доктор Лектър, все още с маската на лицето, отвори люлеещата се врата на операционния блок.