От друга страна, Моли също не видя стария сив пикап с коледна елха в каросерията, който сви по улицата една пресечка след Старлинг.
Шофирането на мустанга беше едно от малкото удоволствия, на които Старлинг можеше да разчита. Мощната кола без блокираща система на спирачките беше доста трудна по хлъзгавите улици през по-голямата част от зимата. Когато пътищата бяха чисти, беше приятно да настъпиш осмицата малко повече на втора и да слушаш музиката на ауспусите.
Мап, световна шампионка по събиране на купони за отстъпки в магазините, й беше дала дебела пачка за хранителни продукти, към които бе закрепила списъка за пазаруване. Със Старлинг щяха да правят задушен пушен свински бут, печено телешко и още два вида меса, задушени в глинени съдове. Другите щяха да донесат пуйка.
Празнична вечеря за рождения ден беше последното нещо, което й се правеше, но нямаше как да не се съгласи, защото Мап и изненадващо много жени агенти от ФБР, някои от които познаваше само бегло и не харесваше особено, бяха готови да я подкрепят в тежкото време.
Тежеше й мисълта за Джак Крофорд. Не можеше да го посети в интензивното отделение, не можеше дори да му се обади. Оставяше му писма на регистрацията — смешни картинки и най-разведряващите послания, които бе в състояние да измисли.
Разтоварваше се от мисълта за сполетялото я нещастие, като си играеше с мустанга — превключваше на по-ниска скорост с междинна газ, използваше компресията на двигателя, за да убие скоростта при завоя към паркинга на супермаркета, като само докосна спирачките, за да видят шофьорите отзад, че спира.
Наложи се да обиколи паркинга четири пъти, докато намери свободно място — не беше заето, защото някой го беше запушил отпред с количка за покупки. Тя слезе и я премести. Когато паркира и слезе от колата, някой вече беше взел количката.
Намери друга количка пред входа и тръгна с нея към супермаркета.
Моли видя на екрана на монитора как Старлинг завива и спира. През прозореца виждаше големия корпус на супермаркета, който приближаваше вдясно.
— Влиза в магазина.
Сви към паркинга. Видя колата й след няколко секунди. Видя и млада жена да бута количка за покупки към входа.
Карло насочи бинокъла към нея.
— Това е Старлинг. Прилича си на снимките. — Подаде бинокъла на Пиеро.
— Искам да я снимам — каза Пиеро. — Вариообективът ми е подръка.
От другата страна на прохода имаше свободно място за коли на инвалиди. Моли изпревари голям линкълн с инвалидни номера. Шофьорът натисна гневно клаксона.
Сега през задното стъкло на микробуса се виждаха стоповете на мустанга на Старлинг.
Може би защото беше свикнал да оглежда колите, Моли първи забеляза стария пикап в далечния край, близо до оградата на паркинга. Виждаше се само задният капак на каросерията. Посочи го на Карло.
— Дали има менгеме отзад? Нали така каза онзи от магазина за вино? Не виждам заради шибаното дърво. Carlo, c’e una morsa sul camione?27
— Да, има. Вътре няма никой.
— Да я наблюдаваме ли в магазина? — Томазо рядко задаваше въпроси на Карло.
— Не. Ако го направи, ще го направи тук — отговори Карло.
Най-отгоре в списъка бяха млечните произведения. Старлинг прегледа купоните за намаление, избра сирене за печеното и някакви полуготови хлебчета, които трябваше само да се стоплят. Няма специално да меся тесто за хлебчета за тази тайфа. Беше стигнала до щанда за месо, когато се сети, че е забравила да вземе масло. Остави количката и се върна.
Когато отново стигна до щанда за месо, количката й я нямаше. Някой беше извадил покупките й и ги беше сложил на близкия рафт. Беше задържал купоните и списъка за пазаруване.
— По дяволите! — изруга Старлинг достатъчно силно, за да чуят околните. Огледа се. Никой наоколо не държеше в ръце пачка купони. Въздъхна дълбоко. Би могла да застане край касата и да следи дали някой няма да извади списъка й, ако все още е закачен за купоните. По дяволите, няколко долара! Не позволявай това да развали деня ти.
Край касите нямаше свободни колички за пазаруване. Старлинг излезе навън, за да потърси на паркинга.
— Ето го! — Карло го видя да се задава между колите с бързата си лека походка. Доктор Ханибал Лектър беше с палто от камилска вълна, с филцова шапка, носеше подарък — следствие на абсолютна прищявка. — Madonna! Отива при колата й! — Тогава ловецът у Карло взе връх и той започна да контролира дишането си, да се готви за изстрела. Еленовият зъб, който премяташе в уста, се показа за миг между устните.