Марго се замисли за момент.
— Томазо, би ли ни оставил за малко?
— Не. Съжалявам, синьорина. Мога обаче да застана отвън и да оставя вратата отворена.
Томазо се качи с пушката на сеновала и продължи да наблюдава доктор Лектър оттам.
— Никога не бих те притеснявал с молби, Марго. Би ми било интересно да разбера защо правиш това. Ще ми кажеш ли? Може би си започнала да вземаш шоколада, както обича да се изразява Мейсън, след като си се борила с него толкова дълго? Не е нужно да се преструваме, че отмъщаваш за лицето му.
Тя му каза за Джуди, за това, че искат бебе. Отне й по-малко от три минути. Изненада се колко лесно можеха да се резюмират проблемите й.
Чу се далечен звук — цвърчене, после писък. Отвън край оградата, с която беше разделил отворения край на обора, Карло се занимаваше с магнетофона — готвеше се да извика дивите прасета от горското пасище с отчаяните писъци на жертви, отдавна умрели или откупени от роднини.
Ако доктор Лектър чу, не го показа с нищо.
— Марго, смяташ ли, че Мейсън просто ще ти даде това, което ти е обещал? Ти го молиш. Помогнаха ли ти молбите, когато те разкъсваше? Това е същото като да вземаш шоколада и да го оставяш да прави каквото си иска. Той обаче ще накара Джуди да изяде сиренето, а тя не е свикнала с това.
Марго не отговори, но челюстите й се стегнаха.
— Знаеш ли какво ще стане, ако, вместо да пълзиш пред него, просто стимулираш простатата му с електрическия остен на Карло? Виждаш ли го? Ето там, на тезгяха.
Марго понечи да се надигне.
— Изслушай ме — просъска докторът. — Мейсън ще ти откаже. Знаеш, че ще трябва да го убиеш. Знаеш го от двайсет години. Знаеш го, откакто те накара да захапеш възглавницата и да не издаваш нито звук.
— Да не би да казвате, че ще го направите заради мен? Никога не бих могла да ви се доверя.
— Разбира се, че не. Можеш обаче да си сигурна, че никога няма да отрека, че съм го направил аз. Всъщност терапевтичният ефект за теб ще е много по-голям, ако го убиеш лично. Спомни си, че ти го препоръчах още когато беше дете. От професионална гледна точка това е катарзисът, който трябваше да ти препоръчам. Сега си достатъчно зряла. Какво значение може да има за мен обвинението в още едно убийство? Наясно си, че ще трябва да го убиеш. И когато го направиш, законът ще проследи парите — ще стигне до теб и новороденото бебе. Марго, аз съм единственият друг възможен извършител. Ако умра преди Мейсън, кого другиго ще заподозрат? Можеш да го направиш когато пожелаеш, а аз ще ти изпратя писмо, в което ще ти разкажа с каква радост съм го убил със собствените си ръце.
— Не, доктор Лектър, съжалявам. Твърде късно е. Направила съм вече своите планове. — Погледна лицето му със сините си касапски очи. — Мога да го извърша и след това да спя спокойно. Знаете, че мога.
— Да, знам. Винаги съм харесвал това у теб. Ти си много по-интересна… Много по-способна от брат си.
Тя стана да си върви.
— Съжалявам, доктор Лектър, ако това изобщо има някакво значение.
Преди да стигне вратата, той я попита:
— Марго, Джуди кога ще има отново овулация?
— Какво? След два дни, струва ми се.
— Имаш ли всичко друго, от което се нуждаеш? Съдинки, апарат за бързо замразяване?
— Разполагам с цялото оборудване на една клиника по безплодие.
— Направи нещо за мен.
— Да?
— Наругай ме и откъсни кичур от косата ми, отстрани на главата, ако нямаш нищо против. С малко кожа. Занеси го в къщата. Сложи го в ръката на Мейсън. След като умре. Когато се прибереш в къщата, кажи на Мейсън да ти даде това, което искаш. Чуй какво ще ти отговори. Аз съм тук, ти си изпълнила своята част от сделката. Дръж косата ми в ръка и му кажи да ти даде това, което искаш. Чуй какво ще ти отговори. Когато се изсмее в лицето ти, ела пак тук. Трябва само да вземеш пушката с упойката и да стреляш по този зад теб. Или да го удариш с чука. Той има джобен нож. Просто срежи въжетата на едната ми ръка и ми дай ножа. И се махни. Аз ще свърша останалото.
— Не.
— Марго?
Тя сложи ръка на дръжката на вратата, готова да устои на всякакви увещания.
— Все още ли можеш да счупиш орех?
Тя бръкна в джоба си и извади два. Мускулите на ръката й се издуха и черупките се пропукаха.
Докторът се засмя.
— Отлично. Цялата тази сила само за някакви си орехи. Можеш да предложиш орехи на Джуди, за да преодолее вкуса на Мейсън.
Марго се върна при него. Изражението й беше ледено. Заплю го в лицето и откъсна кичур коса недалеч от темето му.