— Агент Старлинг?
— Нямам нищо общо с отразяването на новините, мистър Снийд.
— Жената е държала бебето си в ръце. Разбирате какъв проблем създава това.
— Не беше в ръцете й, а в бебешка носилка пред гърдите й. Ръцете й бяха отдолу, под одеялото, и държаха оръжие.
— Видяхте ли протокола от аутопсията?
— Не.
— Но не отричате, че сте стреляли?
— Мислите ли, че ще отрека, само защото не сте открили куршума? — Обърна се към шефа от Бюрото. — Мистър Пиърсол, това е приятелска среща, нали?
— Разбира се.
— Тогава защо мистър Снийд има микрофон? В инженерния отдел престанаха да правят такива системи преди години. В джоба му има касетофон, който записва. Нима вече носим микрофони, когато посещаваме кабинета на колега?
Физиономията на Пиърсол почервеня. Фактът, че Снийд носи записващо устройство, беше най-долно предателство, но никой не искаше да му каже да го изключи и гласът му да бъде записан на лентата.
— Не се нуждаем от нахалството и обвиненията ви — обади се Снийд, пребледнял от гняв. — Дошли сме тук да ви помогнем.
— Да ми помогнете? За какво? Вашата служба се обади в Бюрото и ме ангажира, за да помогна на вас при тази акция. Дадох на Ивелда Дръмго две възможности да се предаде. Под одеялото на бебето си държеше оръжие. Вече беше застреляла Джон Бригъм. Бих се радвала, ако се беше предала. Не го направи. Стреля по мен. Аз стрелях по нея. Тя е мъртва. Може би трябва да си запишете какво показва броячът на магнетофона, за да намерите мястото по-лесно, господин Снийд.
— Знаели сте предварително, че Ивелда Дръмго ще бъде там, нали? — поинтересува се Елдридж.
— Предварително? Агент Бригъм ми каза в микробуса на път за там, че Ивелда Дръмго обработва стока в лабораторията си и че я охраняват. Той ми нареди да се справя с нея.
— Не забравяйте — обади се Крендлър, — че Бригъм е мъртъв, както и Бърк. Бяха дяволски добри агенти. Вече не могат нито да потвърдят, нито да отрекат каквото и да било.
Старлинг почувства, че стомахът й се обръща, когато чу Крендлър да произнася името на Джон Бригъм.
— Едва ли някога ще забравя, че Джон Бригъм е мъртъв, господин Крендлър. Той наистина беше добър агент и добър мой приятел. Фактът е, че той поиска от мен да се справя с Ивелда.
— Бригъм ви е дал тази задача, въпреки че преди това сте имали сблъсъци с Ивелда — отбеляза Крендлър.
— Стига, Пол — обади се Клинт Пиърсол.
— Какви сблъсъци? — попита Старлинг. — Арестувала съм я мирно и тихо. Преди това бе оказвала съпротива на други, които се бяха опитвали да я приберат. С мен винаги е била сдържана. Разговаряли сме… Беше умна и не ми е създавала неприятности. Надявах се и този път да е така.
— Вие заявихте ли гласно, че ще „се справите с нея“? — попита Снийд.
— Заявих, че приемам задачата.
Холкоум от кабинета на кмета и Снийд зашушукаха помежду си.
След малко Снийд изстреля патрона си:
— Агент Старлинг, имаме информация от офицер Болтън от вашингтонската полиция, че сте отправили обидни забележки по адрес на Ивелда Дръмго по пътя към мястото. Ще коментирате ли това твърдение?
— По инструкция на агент Бригъм обясних на останалите колеги, че Ивелда Дръмго е склонна към насилие, че обикновено е въоръжена и че е серопозитивна. Казах, че трябва да й дадем шанс да се предаде мирно и тихо. Поисках, ако се наложи, да ми окажат физическа помощ. Нямаше много кандидати за това, уверявам ви.
Клинт Пиърсол също реши да опита:
— След като колата на шайката на Крип се блъсна и единият от престъпниците избяга, вие видяхте, че колата се клати и чухте плача на бебето, нали?
— Пищеше — отвърна Старлинг. — Направих знак на останалите да не стрелят и излязох от прикритието си.
— Дори само това е достатъчно сериозно нарушение на правилата — обади се Елдридж.
Старлинг не му обърна внимание.
— Приближих се до колата подготвена. Пистолетът беше в ръката ми, насочен надолу. Бях готова да го използвам. Маркес Бърк умираше на улицата между нас. Някой изтича до него и опита да му помогне. Ивелда излезе с бебето. Аз й казах да ми покаже ръцете си. Извиках й нещо от рода на „Не прави това“.
— Двете сте стреляли. Тя веднага ли падна?
Старлинг кимна.
— Краката й се огънаха и тя се свлече напред на асфалта, върху бебето. Беше мъртва.
— Вие взехте бебето и изтичахте до водата. Проявили сте загриженост — отбеляза Пиърсол.