Старлинг веднага забеляза значката му на помощник-шериф. Беше звезда, а не като значките на местните шерифи. Бяла коса, бяла риза. Шофьорът на микробуса по време на отвличането.
От купето се разнесе дебелият глас на Мейсън. Изтананика нещо и се изсмя.
Прасетата, свикнали на шума, не се бояха от машината, а сякаш я приветстваха.
Повдигачът спря недалеч от оградата. Мейсън каза на доктор Лектър нещо, което Старлинг не чу. Лектър не помръдна с глава, с нищо не показа, че е чул. Беше по-високо дори от Пиеро в кабината. Към Старлинг ли погледна? Тя не разбра, защото вече тичаше покрай оградата, покрай обора, към задната врата, през която беше влязъл микробусът.
Карло пусна натъпканите панталони зад оградата. Прасетата се втурнаха напред едновременно, но на всеки крачол имаше място само за две, които избутваха останалите назад. Дърпаха, ръмжаха, разкъсваха мъртвите пилета от крачолите, тръскаха глави, наоколо хвърчаха вътрешности — гъмжило от четинести гърбове.
Карло беше сложил в панталоните само три пилета и няколко марули, колкото да раздразни апетита на прасетата. Направиха ги на парцали почти веднага и насочиха малките си лакоми очички към преградата, с потекли лиги.
Пиеро смъкна вилицата на повдигача почти до земята. Горната част на вратата засега щеше да предпази жизненоважните органи на доктор Лектър. Карло свали обувките и чорапите му.
— Малките прасенца, грух-грух-грух — извика Мейсън от микробуса.
Старлинг приближаваше зад тях. Те гледаха в обратна посока към прасетата. Тя отмина вратата към склада с конски сбруи и излезе в средата на обора.
— Внимавайте да не му изтече кръвта — обади се Кордел от микробуса. — Имайте готовност да затегнете турникетите, когато ви кажа.
Почисти предпазното стъкло пред окото на Мейсън с парченце плат.
— Нещо да кажете, доктор Лектър? — долетя дълбокият глас на Мейсън.
Пистолетът изтрещя в затвореното пространство на обора, гласът на Старлинг:
— Горе ръцете, не мърдайте! Изгаси мотора!
Пиеро сякаш не разбра.
— Fermare il motore — преведе доктор Лектър услужливо.
Чуваше се единствено нетърпеливото квичене на прасетата.
Старлинг забеляза само един пистолет на бедрото на белокосия мъж със звездата. Кобур, който се отваря с едно движение на палеца. Най-напред ги накарай да легнат.
Кордел скочи зад волана на микробуса и го подкара. Мейсън му се разкрещя. Старлинг се обърна рязко натам, видя с периферното си зрение движението на белокосия и се завъртя към него. Онзи изкрещя „Полиция!“ и извади пистолета си да я убие. Старлинг го простреля два пъти в гърдите с два бързи изстрела.
Неговият 357 калибров пистолет изхвърли трийсет сантиметра пламък към земята, помощник-шерифът се олюля назад, падна на колене, погледна към гърдите си, към изкривената значка, изкривена от едрокалибрения куршум, пронизал сърцето му.
Моли падна назад и повече не помръдна.
Томазо, в склада за конски принадлежности, чу изстрелите, грабна пневматичната пушка, качи се на сеновала и пропълзя в края, от който се виждаше другата част на обора.
— Правете каквото ви казвам! — нареди Старлинг с непознат за самата нея глас. Действай бързо, докато все още са стъписани от смъртта на Моли. — На земята! Главите насам!
— Girati dall’ altra parte30 — обади се доктор Лектър откъм повдигача.
Карло вдигна поглед към Старлинг, видя, че е готова да го убие, и легна неподвижно. Тя закопча белезниците с една ръка — китката на Карло за глезена на Пиеро и глезена на Пиеро за китката на Карло. През цялото време държеше пистолета насочен към ушите им.
След това извади ножа от канията на глезена си и отиде до повдигача.
— Добър вечер, Старлинг — поздрави я той, когато застана пред него.
— Можете ли да ходите? Краката ви здрави ли са?
— Да.
— Виждате ли добре?
— Да.
— Ще ви развържа. Моите уважения, докторе, но ако опитате да ми свиете някой номер, ще ви застрелям на секундата. Ясно ли е?
— Напълно.
— Правете каквото трябва и ще оцелеете.
— Думи на протестант.
През цялото време Старлинг действаше. Ножът беше остър. Откри, че назъбеното острие реже по-добре гладкото ново въже.
Дясната му ръка беше свободна.
— Ако ми дадеш ножа, ще довърша.
Тя се поколеба. Отдръпна се на безопасно разстояние и му подаде късата кама.